Цитати от книги

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Хайде да споделим любомите си цитати от книги тук Казвайте и от коя книга са те? Може и да е от стихотворение

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
"Прощално" (Н.Вапцаров)

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

" - Тогава защо трябва да слушам сърцето си?
- Защото никога не можеш да го накараш да замлъкне.Дори да се престориш, че не чуват това, което ти казва, то винаги ще бъде тук, в гърдите ти, повтаряйки ти непрестанно това, което мисли за живота и за света."

" И тъй като хората мислят, че светът е изпълнен със заплахи, той наистина се изпълва с такива"

"Ако понякога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така.Страхуват се да осъществат най-големите си мечти, защото мислят, че не ги заслужават или пък, че няма да ги постигнат.Ние, сърцата, умираме от страх само при мислъта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат намерени, а са останали завинаги заровени в пясъка."

"АЛХИМИКЪТ" П.КУЕЛЮ

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

За да й докаже колко много я обича, той изкачи най-високия връх, преплува най-дълбокия океан, прекоси най-широката пустиня. Но тя го изостави — него все го нямаше у дома. Алън и Барбара Пийз, “Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния”

"Слънцето грее. Денят е хубав за разходка. Симо лови сом. Дъждът вали. Розата е красива. Баба плете. Годината има дванайсет месеца, всеки месец има 30 дни, а всеки ден 24 часа. Котката мърка. Аз седя на стол. Идва есен. Дойде зимата. Заваля сняг. През пролетта дърветата са зелени. Лято е. Защо всичко не е така просто като в буквар. " Г.Господинов

Брой мнения : 5 Age : 30 Registration date : 17.08.2011

Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално... Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци... Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение...

- И все пак трябва да се живее - отвърнах аз безсмислено.

- Защо?

- Защото така е естествено...

- Сигурно си прав! - отвърна той колебливо. - Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл...

Павел Вежинов, "Един есенен ден по шосето"