20 въпроса към...

20 ВЪПРОСА КЪМ... ЕВГЕНИ ИВАНОВ

Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ…" е един от волейболните герои, които накараха цяла България да ликува, спечелвайки бронзовите медали на Световното първенство в Япония - Евгени Jванов. Националът се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на ПуJката по теми, които вълнуват човечеството днес...


1. Какво не знаят хората за вас?
- В последно време волейболът придоби голяма популярност и заради това хората започнаха да се интересуват и за това какви сме и извън терена. Мисля, че вече знаят почти всичко. Аз съм човек, който уважава приятелите си и обича да прекарва време с тях. Освен това на първо място винаги поставям семейството си. За мен то значи страJно много и никога не бих го пренебрегнал в името, на каквото и да било. Никога не смесвам личния си живот с професионалния. Това, което се случва на терена, емоциите, които изживявам и нервите, които хабя никога не ги пренасям вкъщи, както и обратното. Опитвам се да бъда професионалист на терена и нормален човек - баща и съпруг в живота.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?
- Може би за неосъществените си детски мечти. За тези неща, които аз наричам играчки за големи. В това число влизат всякакви електронни игри, коли, компютри и тн.

3. Каква сума пари би Ви направила щастлив?
- Парите никога не могат да направят един човек щастлив и за съжаление почвам да се убеждавам, че колкото повече пари има човек, толкова по-нещастен става той. Всичко около него почва да се изкривява и да става все по-фалJиво и съзнанието му се материализира. В никакъв случай не казвам, че бедните хора са най-щастливите, а по-скоро, че парите не трябва да се превръщат в цел номер едно в живота на човек.

4. Какво ви разплаква най-често[
- За мен сълзите не са нещо срамно, не са признак на слабост, а напротив, те са нещо нормално. Случвало ми се е да си плача сам, да плача пред много хора, както и пред ужасно много хора...

5. В какво сте най-уязвим
- Аз като всеки друг човек съм уязвим, но предпочитам да не разкривам слабото си място.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?
- Има я жената, която е стигнала до сърцето ми и това е моята съпруга. Ако мога да обобщя качествата, с които тя успя да го направи само с една дума, то това би било искреност! Тя е много открит и прям човек, а това са качества, които аз уважавам много в хората по принцип, не само в жените. Освен това съпругата ми е много емоционална и импулсивна, което на мен много ми харесва.


7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната
- По принцип го приемам, защото удоволствията в живота на един човек не са много и ако някой изпитва удоволствие от това нещо няма лошо да го практикува. Важно е обаче човек да може да се пребори с етикета, който след това ще му бъде лепнат от обществото. Всички знаем какво е отношението на обществото при такъв маниер на поведение, особено при жените. Важно е също така да го направиJ, така че да не нараниш никого. Ако имаJ семейство, което уважаваш, дори и някога да ти се случи подобно нещо, направи го така, че никой да не разбере, направи го просто за собствено удоволствие, без да наряваш хората, които уважаваш.

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена
- Абсолютно да! Бил съм в държави, в които проституцията е легална, като Холандия например, и съм видял, че там се живее много по-лесно. Има такива хора, при които всичките им проблеми са от сексуално естество. Те не могат да имат нормална връзка с жена и когато проституцията не е узаконена, за тях това би могло да бъде много фатално и да доведе до много сериозни последствия. От една страна в тях могат да се отключат някои психични отклонения, а от друга да се стигне, не дай си Боже, дори и до масови убийства. Един такъв човек се превръща в социопат и може да бъде много опасен за обществото.

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?
- Не! Според мен това е немислимо. До момента не съм срещал жена, която да ми каже, че мъжете не й трябват за нищо и че дори не изпитва нужда да контактува с мъже. Според мен, общуването с противоположния пол, до голяма степен, осмисля много неща в нашия живот и много наши постъпки.


10. Какво мислите за метросексуалните мъже
- Аз съм ползвал някои козметични услуги и мога да кажа, че определено ми е било приятно. На първо място е приятно самото усещане, че някой се грижи за теб и за твоята привлекателност. Съответно ти придобиваш вътрешното убеждение, че си по-привлекателен и това те кара да се чувстваш по-комфортно. Аз съм много свободомислещ човек и винаги съм казвал, че стига да не пречи на останалите, човек трябва да прави това, което му е приятно.

11. Опитвал ли сте или бихте ли опитал секс с партньор от вашия пол?
- Не съм, но съм имал предложение! Във Франция, една година играх с момче, което беше гей и беше лудо влюбен в мен. Между другото, той е човекът, с който съм общувал най-открито в целия си живот. Беше изключително свестен човек и с него можех да разговарям на всякакви теми. На моменти той беJе много беззащитен и аз съм го пазил, така както не съм пазил дори и приятелките си в миналото. И така изградихме едно много голямо приятелство. Стигнахме обаче до момента, в който той директно си ми каза, че е влюбен в мен и иска да спи с мен. Тогава изпаднах в много странно състояние. Знаех за неговите потребности, но въпреки всичко ми беJе странно. Осъзнавах, че по един или друг начин го наранявам, като му отказвам, но в същото време не можех да прескоча своите принципи.


12. Приемате ли хомосексуализма?
- Да, както казах, човек трябва да прави това, което му е приятно, стига да не пречи на останалите!

13. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората
- Технологиите се развиват с такива темпове, че според мен нашето ежедневие е абсолютно немислимо без тях. Имайки предвид, че преди 10 години мобилните телефони бяха с размери като на куфарче, а сега вече можеш да си ги сложиш в портфейла, може само да ни говори, че това са неща, без които не можем. Технологиите, като цяло, започват да оказват все по-голямо влияние върху нашето ежедневие.


14. Как мислите, възможно ли е държавите в Европа да се обединят и да станат отделни щати от една страна по примера на САЩ
- Първо не мисля, че това е възможно и второ не мисля, че е препоръчително. Ставайки една държава ние ще станем една империя, а всеки, който познава историята знае, че всички велики империи, впоследствие са се разпадали сами. Прекаленото много власт води до разпад!

15. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз
- Това ще го покаже времето.

16. Религията средство за заблуда и манипулация ли е
- По-скоро да, отколкото не! Хубаво е човек да вярва в нещо, но не виждам защо вярата на хората трябва да носи облага на другите! Да вземем например Ватикана. Не приемам, че Папата трябва да живее в лукс и охолство при положение, че има хора в Африка, които живеят с една сламка на главата и няма какво да ядат. Не приемам, че той проповядва мир и спокойствие, а тези хора трябва да живеят в тотална мизерия.

17. Кое ви притеснява повече - ислямският радикализъм или американската доминация
- Ние виждаме нещата малко едностранно и за това не смея да кажа кое е по-добре или кое е по-зле. В момента, нещата ни се представят, така че ислямистите са лощите, те взривяват, те правят бели, а американците са добрите, те освобождават. Кой обаче освобождават американците, от какво и защо с такава цена, ние това не го знаем и не ни се казва! За това не мога да определя кое е по-добре или по-зле. Мога само да кажа, че не приемам насилствените методи нито от едната страна, нито от другата.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?
- Аз имам един такъв, не знам дали е недостатък или добро качество, но никога не се доверявам сляпо на хора, които не познавам. Просто не се опитвам да бъда приятел с хора, които не познавам. Трябва ми време, за да опозная даден човек, да го изпитам и чак тогава мога да кажа, че искам да ми бъда приятел.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?
- Тяхното си

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто
- Има много такива теми, но в момента не мога да посоча някоя конкретно.


Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Като изключим българската кухня, на която аз съм голям привърженик, защото смятам, че имаме уникални вкусотии, много ми допада още и италианската.

Любима напитка: Фен съм на безалкохолните напитки.

Любим филм: Един от филмите, които са ми направили много силно впечатление е "Парламентьорът". Освен това, тъй като имам влечение към събитията от Втората световна война, "Врагът пред портата" е един от филмите, които съм гледал сигурно 20 пъти и мога да го гледам още. Изобщо историческите филми, особено за Втората световна война ми допадат много.

Любим актьор и актриса: Робърт Де Ниро, Ал Пачино, а от жените, като външност обаче, много ми допада Анджелина Джоли.

Любима музика: Нямам. Мога да слушам, както детски песнички, така и най-тежките форми на метъл.

Любим певец и певица: Имам по-скоро любима група и това е Queen! За мен те са уникални! Фреди Меркюри пък бешше и все още е един от любимите ми изпълнители.

Любим дизайнер: За нас, хората, които носим по-големи размери не е важен толкова дизайнерът на определената дреха, а това тя да ни стане!

Любима книга и писател: Много обичам да чета и натоварената програма никога не ми е пречела на това. По някой път отнемам дори от съня си, за да мога да го правя. Чета всякаква литература, но както в киното, така и тук имам афинитет към историческата тематика.

Любим отбор: На времето бях левскар. След това обаче започна да ми се струва много глупаво да седя и да викам за някакъв отбор и да чакам той да ме направи щастлив, разчитайки на неговите способности. Реших, че мога да стигам до щастието си сам, да вярвам единствено в себе си и да поддържам себе си. За това любимият ми отбор е моят!

Любим спортист: Майкъл Джордан. Той е уникален! Гледал съм много филми за него, чел съм много литература и мисля, че той е уникален човек и спортист.

Любима марка автомобил: Привърженик съм на Михаел Шумахер и на "Ферари", но тъй като нямам възможност да си купя тази кола, не мога да кажа, че тя ми е любима. Харесвам много "Ауди".

Любим парфюм: По-леките. Не обичам тежките аромати.

Любимо място: Някъде където е спокойно, без навалицата, без забързания ритъм на живот.

Любим политик: Нямам.

Хоби: От време на време се занимавам с моделизъм на малки модели на кораби и самолети.


НЕЛИ ГЛАВЧЕВА, спортал

20 ВЪПРОСА КЪМ…ТЕОДОР САЛПАРОВ

Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е един от волейболните национали, които преди по-малко от месец извоюваха виза за олимпийските игри в Пекин догодина и за пореден път накараха всички хора в България да настръхват от вълнение и да се чувстват горди, че са българи - Теодор Салпаров. Либерото на националния отбор, който показа страхотна игра на Световната купа в Япония и имаше голяма заслуга за спечелването на бронзовите отличия се съгласи да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на играча на ЦСКА по теми, които вълнуват човечеството днес...


1. Какво не знаят хората за вас?

- Може би не знаят, че съм много жалостив и емоционален. Като гледам някой по-тежък филм ми се е случвало и да плача. Сещам се за филма на Мел Гибсън - „Страстите Христови". На такива филми пускам сълзи. Друго, което хората не знаят за мен е, че съм много доверчив към приятелите си. Ако някой ти е верен приятел си заслужава, но има и хора, които се възползват от това, така че определям тази си черта и като добра, и като лоша.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?

- Хоби ми е да си купувам часовници. Обичам да си купувам и дрехи, както и различни аксесоари. Разбира се, харча пари и за всичко, от което се нуждае семейството ми.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Не мисля, че парите могат да направят един човек щастлив. Те са за самочувствие и за да живееш добре, но определено щастието не се измерва в пари и това, може би, го знае всеки. В момента това, което най-много ме прави щастлив е съпругата ми и детето. Това го разбрах откакто се върнах от европейското и откакто съм си в България, тъй като прекарвам доста време с тях и виждам, че по-хубаво от това няма!

4. Какво ви разплаква най-често?

- Може да ме разплаче някой инфарктен мач, като с Щатите например (б.а. мачът от Световната купа в Япония, който България загуби с 2:3 гейма) или пък ако не се бяхме класирали за Олимпиадата. Това са неща, които биха ме разплакали, защото жадувам винаги да побеждавам, без значение кой отбор. Когато играта ти върви, и на теб, и на целия отбор, но не се получава, нямаш спортно щастие, тогава мога да се разплача. Случвало ми се е предимно като по-малък, на юноши. Сега не съм го докарвал чак дотам, но съм се ядосвал много и със сълзи на очи съм преживявал такива мачове.

5. В какво сте най-уязвим?

- За мен, предателството е нещо, от което може най-много да ме заболи. Не само на мен, но и на всеки му е тежко, когато някой близък човек го предаде. Винаги съм изпитвал неприятни спомени след някакво предателство и определено лошото настроение ме държи дълго след това.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви? Вие сте женен, как ви спечели съпругата ви?

- При нас, по-скоро аз стигнах до нейното сърце, такава беше ситуацията. Познавах я като бивша волейболистка и съм я харесвал преди, но не я бях виждал доста години. Видях я на една среща с приятелката на Сарата (б.а. Владислав Тодоров - помощник треньорът на мъжкия национален отбор по волейбол) - Мани (б.а. Мария Йосифова). Те са приятелки, играли са заедно и аз я помолих да я изведа на едно кафе. Там се заговорихме, взех й телефона и започнах да й се обаждам. Тя е по-предпазлива, не е като другите момичета, които с една усмивка или с едно почерпване са готови веднага да си легнат с теб или да поддържат някакъв контакт. С нея беше по-тежко, не ми пускаше много аванта във времето, през което я ухажвах, но аз се радвам и знам, че всичко си заслужаваше, защото накрая се предаде.

7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Преди, като бях ерген, го одобрявах много, тъй като ми харесваше. Ерген човек, млад, на 22-23 години... Сигурно всеки млад човек няма нищо против секса, със своите предпазни мерки разбира се, за една вечер. За мен, обаче, това вече е в миналото. Тогава съм мислел по друг начин, сега мисля коренно различно. Човек се променя, след като вече има семейство.

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Може би да, защото много хора ползват тези услуги и за тях ще е по-добре те да бъдат узаконени. Така, те няма да се крият и притесняват, че някой ще ги хване. Ние се учим от света и щом хората са узаконили проституцията, би трябвало и ние да го направим.

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- Не смятам, че е вярно и моята съпруга ми го потвърждава. Тя има нужда от мен, както и аз от нея. Мисля, че това е най-важното, за да се крепи едно семейство.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Одобрявам ги, тъй като аз самият също полагам доста грижи за външния си вид. Обезкосмявам се, ходя на маникюр, по някой път и с гланцирани нокти. Одобрявам това нещо и мисля, че специално обезкосмяването е въпрос на хигиена. Ако един човек държи на себе си, трябва да се поддържа. Колкото по-добре изглежда, толкова по-хубаво.

11. Приемате ли хомосексуализма?

- Да. Мисля, че тези хора трябва да се приемат, защото и те са хора, имат чувства и обичат и трябва да ги подкрепяме. Като гледам вече, лека-полека, в някои държави се легализираха и браковете между мъже. Щом така ще бъдат щастливи, мисля, че е по-добре да изживеят щастието си, отколкото да бъдат нещастни и цял живот да се крият и страхуват.

12. Гледате ли риалити шоута?

- Миналата година, като бях в Москва, имах българска телевизия и със съпругата ми гледахме "Биг брадър". Нямаше какво да правим и с удоволствие го гледахме. Сега обаче, през повечето време, обръщаме внимание на детето и не ни остава време за такива предавания.

13. След като сте женен значи сте "за" брака. Какви са неговите плюсовете?

- По принцип има хора, които и без да подписват и да се обвързват официално, живеят щастливо, отглеждат децата си и тн. Аз обаче съм "за" брака, тъй като, според мен, така е било от едно време и така трябва и да бъде. Някои казват, че вече не било модерно и нямало такова значение, но аз мисля, че когато двама души се обичат и желаят да бъдат заедно, би трябвало да сключат брак, да си поканят близки, роднини и тн. Това е традиция и трябва да се спазва. Аз изживях този момент и мисля, че сватбата е едно от онези събития, които ти остават спомен за цял живот.

14. Отношението ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?

- Ако се нуждае една жена от корекции, защо не?! Ще й се вдигне самочувствието, защото знаем, че някои жени, след като родят загубват самочувствие. Ако тези корекции са в рамките на нормалното, без да се прекалява, аз определено съм "за". Но има някои жени, които наистина се оливат, а не би трябвало да е така.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Определено съм "за" компютрите, тъй като чрез интернет човек може да се сдобие с много информация, може да гледа филми и въобще може да използва компютъра за много работи. Не трябва обаче да е някаква мания, както е за някои хора, които без него не могат и едва ли не компютърът е техният живот. Това не го приемам, но за информация, да погледнеш нещо, което ти трябва или, както ние спортистите ходим по лагери, да изгледаме някой филм аз съм "за". Мисля, че това е едно развлечение и убива време.

16. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Може би да, но нямам представа как ще се развият нещата, тъй като е минало много малко време и не може да даваме някакви оценки дали е било добро за нас или не. Мисля, че този въпрос може да го коментираме след време. Аз се надявам влизането ни в ЕС наистина да се окаже положително, тъй като тези държави, които са там са добре, народът е добре, хората живеят с хубави пенсии и хубави заплати и се надявам и в България да стане така. Знаем, че тук има хора, четиричленни семейства, които живеят с по 200-300$, което е трагедия за страната ни!

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

- Зависи човек как го възприема. Аз съм вярващ, ходя на църква, вярвам в Господ. Човек трябва да вярва в нещо, най-вече в Господ. Вярата подкрепя и помага на човек да постига целите си и да чувства, че няма невъзможни неща. Ако човек, примерно, е много зле, но вярва, че един ден ще стане по-добре е съвсем различно. Ако нямаш вяра ще се съкрушиш напълно - и емоционално, и психически. Така че е хубаво човек да вярва, но да не е от рода на някакви секти и тем подобни работи, за които сме чували и знаем. Не трябва да се злоупотребява с вярата и човек да се вманиачава до такава степен.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- Веселяци като мен. Хора, които наистина умеят да се веселят, умеят да уважават приятелите и семейството си. Хора, които не държат на семейството и приятелите си не могат да ме спечелят, тъй като за мен това са най-важните неща. На първо място семейството и роднините и след това приятелите.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

- Само ще кажа, че аз никога не забравям откъде съм тръгнал, а те вече могат да си направят избор как да ме възприемат. Надявам се да ме приемат като един нормален човек, като един от тях. Това че съм някакъв спортист и някаква личност не ме прави по-голям от хората в България, които работят нещо друго или не са такива личности и не се говори толкова за тях. Мисля, че всички сме еднакви и човек, ако не го забравя, може да постигне много в живота си.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Може би за това, че се обръща много малко внимание на българския спорт като цяло. Знам колко много правят другите държави за мои колеги - руснаци, италианци, германци...за тях, а и за спорта въобще. Спортът е едно от малкото неща, които радват България, така че нашата държава трябва да помисли по-сериозно дали не трябва да се направи закон за спорта или нещо от рода, за да може той да се развива все повече и повече, тъй като спортът запада. Говоря за детско-юношеските школи във всеки колективен спорт. В индивидуалните нямам представа как е. Спортните училища вече остават все по-малко и по-малко. Не е като преди 15-20 години примерно.



Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Много обичам италианска кухня, гръцка също, но най-вече обичам всичко приготвено от майка ми - сарми, баница, пълнени чушки, мекици и тн.

Любима напитка: От алкохолните напитки обичам да пия червено вино и уиски, а иначе пия фрешове.

Любим филм: Има много филми, които ми харесват - "Троя", "Патриотът", "Смело сърце"... Аз съм киноман, обичам киното, но исторически филми, от рода на "Троя", най-много ме впечатляват.

Любим актьор и актриса: Брад Пит и Анджелина Джоли. Харесвам също Мел Гибсън, а не мога да не отлича и Робърт Де Ниро, и Ал Пачино. Това са уникални хора в киното, които може би никой няма да забрави, защото имат уникални филми.

Любима музика: Слушам всякаква без метъл. Може само някоя метъл балада.

Любим певец и певица: Много са. Има много добри певци и певици, които наистина Господ им е дал талант и имат страхотни гласове.

Любим дизайнер: Много обичам да си купувам дрехи, но не мога да кажа, че имам точно определен любим дизайнер или марка дрехи. Не си купувам дрехи само от "Cavalli" или от "Armani" примерно. Като ми хареса нещо го купувам. Дали ще е на "Armani", дали ще е "Replay" или нещо от рода на някоя по-семпла фирма няма значение. Ако е хубаво и наистина ми харесва го взимам.

Любима книга и писател: Обичам да чета книги за подземния свят в България. Купувам си всяка нова книга, която излезе. Вчера си взех „Живей бързо 2" за Георги Илиев.

Любим отбор: От футболните много харесвам Милан и съм привърженик на Паоло Малдини и Алесандро Неста, а от волейболните - българският национален отбор.

Любим спортист: Имам много, но тази година може би ще отлича Станка Златева, която постигна забележителни успехи. Винаги съм се възхищавал на индивидуалните спортисти в България като Йордан Йовчев, Петър Стойчев, Николай Гергов...такива хора са ме карали да се чувствам горд, че съм българин. Спомням си, когато не дадоха златен медал на Йордан Йовчев на Олимпиадата в Атина, а той го заслужаваше. Такива неща ме натъжават, защото само той си знае колко труд е похабил и това, което направиха с него обезсмисля всичките му усилия.

Любима марка автомобил: Мерцедес

Любим парфюм: Ползвам много парфюми, но в момента съм с Фаренхайт. Много ми харесва.

Любимо място: Със семейството ми вкъщи и, разбира се, много обичам да излизам по ресторанти с приятели.

Любим политик: Георги Първанов. Без да го познавам, усещането ми за него е, че е много готин човек. Харесвам още и Бойко Борисов, и Станишев.

Хоби: Обичам да играя карти, да гледам хубави филми...развлечения, които се налагат на всеки един спортист.

Нели Главчева, спортал

20 ВЪПРОСА КЪМ...МАРТИН СТОЕВ


Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ…" е селекционерът на националния отбор по волейбол за мъже Мартин Стоев. Специалистът, който изведе България до бронзовите медали на световното първенство в Япония преди по-малко от месец, се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на Мартин Стоев по теми, които вълнуват човечеството днес...

1. Какво не знаят хората за вас?
- Със сигурност доста неща. Според мен знаят това, което трябва да знаят. Личния си живот предпочитам да го запазя за себе си, защото в крайна сметка той за това е личен, за да не го знаят всички. Той е достояние на близките ми и на приятелите.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?
- Най-редовно харча пари за бензин, за храна и за телефон. Това са ежедневните ми нужди, а иначе обичам да правя подаръци, са си купувам дрехи и въобще да харча пари за неща, които ми доставят удоволствие.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?
- Със сигурност парите са много важно нещо, защото ти дават едно спокойствие, карат те да се чувстваш независим и да живееш добре. Няма как да живееш без пари, защото в днешно време може да ти се наложи да си купиш дори и здраве. В никакъв случай обаче не са гаранция за щастие, защото то не може да се купи с пари. Хубавото е, че аз спокойно мога да кажа, че съм щастлив човек! Не ми липсват дребните проблеми, които изникват в ежедневието, но за щастие съм човек, който няма големи проблеми. Радвам се на дребните неща. Може да ме направи щастлив нещо много дребно, както и нещо много голямо, каквото направихме на световното първенство! За жалост обаче хубавите неща минават бързо. Повече се помнят неуспехите, отколкото успехите.

4. Какво ви разплаква най-често?
- Както всички видяха, разплаках се след мача с Франция! Подобен емоционален момент изживях и като световен шампион за младежи през 1991 година. Това са двата пъти, в които съм плакал заради спортни успехи. Разбира се, по-хубаво е да се плаче от радост, отколкото от мъка.

5. В какво сте най-уязвим?
- Като всеки родител и аз съм най-уязвим, когато става въпрос за децата ми.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?
- Жената, която стигна до сърцето ми го направи много отдавна, преди повече от 15 години. Първоначално ме привлече с външността си, след което си допаднахме и като характери. Това е много важно, защото, колкото и да е хубава една жена, ако не се разбирате и не си паснете, нещата не се получават.

7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната?
- Принципно е възможен, но според мен това не е нищо повече от спорт! В такива случаи няма любов, а някаква моментна атракция и интерес, които бързо отминават.

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена?
- Това е много особена тема. Аз мисля, че има различни видове мъже. Такива, които нямат друг избор и прибягват до подобни услуги, защото са притеснителни, имат особен характер или просто не са намерили човека до себе си. В крайна сметка, това е най-старият занаят в света и мисля, че ако се узакони и регламентира с точни правила, може би, ще е по-добре за всички. Така или иначе проституция има, защо да не се узакони!? Така и медицинският контрол ще е по-сериозен и сигурността по-голяма.

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?
- Има най-различни хора. И гейове, и лесбийски...Но според мен това твърдение не е точно така! В България много малко жени са независими, а в същото време, има много млади момичета, на които им се иска да се обличат хубаво и да разполагат със средства. Така, че не бих казал, че мъжете не са са необходими на жените, както разбира се, и обратното. Пак казвам обаче, че има всякакви хора. Аз, например, имам приятели, които са на 40 години и все още са ергени. Това не означава, че не са с жени, но просто не са женени и не търсят сериозно обвързване. Според мен обаче има един момент, който ако мъжът го изпусне става много трудно. Той става голям егоист и му е все по-трудно да се обвърже сериозно и да допусне някоя жена до себе си.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?
- Аз също ходя на кола-маска, но до педикюри и маникюри не прибягвам. Няма нищо лошо обаче в това да видиш мъж с хубав нокът.

11. Опитвал ли сте или бихте ли опитал секс с партньор от вашия пол?
- Не! Нямам никакъв интерес и не бих го направил дори и за пари!

12. Приемате ли хомосексуализма?
- Мисля, че тези хора са болни! Определено хомосексуалистите имат нещо в мозъка, което не им е наред и то специално пасивните. Вече при активните, не знам каква е ситуацията. Има и такива, които го правят за пари. Не знам, лично аз приемам повече жена с жена, отколкото мъж с мъж!

13. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?
- По-принцип това улеснява някои неща, но в никакъв случай не трябва да се злоупотребява. Има много млади хора, които по цял ден седят пред компютъра, което за мен лично не е правилно. Аз никога не съм се увличал до такава степен. Ползвам компютъра предимно, когато съм в чужбина, за да чета вестници или да намеря някаква информация.

14. Как мислите, възможно ли е държавите в Европа да се обединят и да станат отделни щати от една страна по примера на САЩ?
- Съмнявам се, защото Америка е по-различна от нас. Ние може да имаме една граница и да сме под един знаменател, но имаме различни култури и традиции, които много трудно биха могли да се преодолеят.

15. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?
- Мисля, че Европа няма да ни изпусне при положение, че ние сме границата с Изтока. Не ни приемат в Европейския съюз, защото сме кой знае колко цъфнали, а за да ни ползват. От тук е най-прекият път към Изтока. Смятам, че в самото начало, още от 1-и януари българите ще обеднеят на 50%. В първите една, две години ще е много трудно и то най-вече за обикновения българин. Впоследствие обаче е възможно да стане и по-добре.

16. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?
- Зависи. Аз нямам лошо отношение към различните религии, защото съм живял и в мюсюлмански страни и в католически и нямам лоши впечатление от хората там. Не познавам такива, които са фанатично настроени или такива, които имат някакви лоши помисли и желание да злоупотребят с вярата на човек. Бил съм в Тунис и всичко, което съм чувал от хората там е било за добро!

17. Кое ви притеснява повече - ислямският радикализъм или американската доминация?
- Според мен, като погледнеш от двете гледни точки и едните, и другите имат право. Ситуацията там е много сложна!

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?
- Приятни хора, които не ме обременяват с проблеми. Разбира се, всеки човек има проблеми и аз винаги бих помогнал, когато имам възможност, но в този живот, освен всичко друго, човек трябва да се забавлява. За това аз обичам компанията на приятни хора, весели, които ме зареждат положително.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?
- Моите приятели са били до мен преди да бъда селекционер на националния отбор и след това. За тях аз съм си аз! Иначе съм отворен към всички и разговарям с всеки, който ме спре. Не искам хората да ме възприемат, така да се каже, със страхопочитание, защото това, което съм постигнал, съм го направил за тях!

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?
- Вълнува ме това, с което се занимавам и, с което изкарвам прехраната си, а именно спортът! Мисля, че в България, по най-бързия начин, трябва да се гласува закон за спорта! Фирмите, които инвестират в спорта трябва да имат някакво облекчение от данъците иначе за какво да си дават парите?! В момента, в който този закон се приеме спортът, като цяло, ще тръгне напред. В крайна сметка, спортът се прави с хора, с личности и с много пари!



Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Италианска кухня

Любима напитка: Напоследък най-често пия минерална вода

Любим филм: Имам много любими филми, но един, който ми е останал в съзнанието от много отдавна е "Изкуплението Шоушенк"

Любим актьор и актриса: Никалас Кейдж, а любима актриса нямам

Любима музика: Ретро и поп-фолк

Любим певец и певица: Много са, не бих посочил някои конкретно

Любим дизайнер: Нямам. Смятам, че хубавата дреха може да я направи всеки един дизайнер. Според мен марковата дреха, със сигурност, е по-добра от другата и може да я носиш по-дълго.

Любима книга и писател: За съжаление, нямам много време да чета книги, защото предимно гледам видео, гледам мачове и не ми остава много време за книги. В свободното си време чета повече списания и вестници.

Любим отбор: В момента нямам, но като бях дете любим отбор ми беше Ювентус.

Любим спортист: Кумир ми е американецът Карч Кирали, който е може би феномен №1 във волейбола, който се е раждал някога.

Любима марка автомобил: Най-добри са трите германски марки - Ауди, Мерцедес и БМВ.

Любим парфюм: Ползвам различни парфюми. Непрекъснато излизат нови и нови, но има един класически, който вече доста години е сред хубавите аромати. Това е "Exses" на Пако Рабан.

Любимо място: На морето. Имам къща на Свети Влас и там се чувствам много добре.

Любим политик: Любим политик не, но в България има двама мъже, които определено заслужават уважение и това са Георги Първанов и Бойко Борисов.

Хоби: Играя карти с приятели


НЕЛИ ГЛАВЧЕВА,спортал

20 ВЪПРОСА КЪМ…КРАСИМИР ГАЙДАРСКИ

Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ…" е волейболистът, след чиято блокада в малкия финал на Световното първенство в Япония срещу състава на Сърбия и Черна гора, дойде победната точка за българския тим и нашите заслужено се качиха на почетната стълбичка и получиха бронзовите си отличия - Красимир Гайдарски. Блокировач №1 на Шампионската лига за 2006-07 година се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина,в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на бившия играч на Левски-Сиконко, който през този сезон, рамо до рамо,с друг български национал – Боян Йорданов ще играе за гръцкия Олимпиакос по теми, които вълнуват човечеството днес...

1. Какво не знаят хората за вас?

Хората, които не знаят повечето работи за мен са хора, с които не съм толкова близък. Тези, които ме познават, горе-долу, знаят всичко за мен.Просто съм такъв, какъвто изглеждам. С хората, които не познавам се държа по-дистанцирано, а иначе тези, които са ми познати...те си знаят, там е ясно. Всичко, което е свързано с волейбола се знае, вижда се на игрището. Не винаги в живота си съм такъв, какъвто съм на терена. Въпреки че има една приказка, че какъвто си на игрището такъв си и извън него, аз не съм много съгласен, защото има различни фактори, които си оказват влияние.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?

- Това не е лесен въпрос... хората дават повечето си пари за близките си и за човека до себе си. Аз нямам сериозна приятелка, помагам на близките и приятелите си с каквото мога, никога не съм отказвал. Аз съм на този принцип: Пари се изкарват,харчи докато можеш. Това не значи, че трябва да си пропиляваш парите, но каквото ми хареса си го купувам, стига да мога да си го позволя. От една страна това не е много хубаво, но аз така ги приемам нещата. Да сме
живи и здрави да ги изкараме, то човек като изкарва пари, пожелавам го на всеки, вече може да си прави сметка.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Парите са фактор в живота, особено в днешно време, но не мога да кажа, че парите могат да ме направят щастлив, има далеч по-сериозни неща. Щастлив ме правят хората, на които държа най-много - роднините и приятелите ми. Отношенията ми с тях, това че са до мен...това ме прави щастлив. Спортът, всичко в професионално отношение да върви добре, това ме прави
щастлив. Здравето също така, най-вече то. Живи ли сме, здрави ли сме,това е най-важното!

4. Какво ви разплаква най-често?

- Аз не съм човек, който плаче. Случвало ми се е, мога примерно да се разплача от радост, но иначе не съм човек, който плаче. Познавам хора, които след тежки мачове плачат. При мен това не може да се случи.

5. В какво сте най-уязвим?

-Някой от хората, на които държа да ме излъже. Мразя лъжата! И на мен ми се е случвало да лъжа, но лъжа не с лошо, както се казва благородна лъжа. Близък човек да ме предаде или да ме излъже, това го приемам като...просто не мога да го приема.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?

- Един ден, като стане, ще дам пак интервю и ще кажа. Не всичко е външният вид,то първо в това се заглеждаш, обаче след това трябва да видиш и що за човек е, това е по-важното. Този въпрос като го зададете на някой друг иотговорите са едни и същи - да е искрена, да е така, да е иначе, да не те лъже, да държи на теб...това са нормални неща и така трябва и да бъде. Аз дълги връзки много, много не съм имал, преди две години ми приключи последната, така че не мога точно да преценя. То това се усеща като се появи жената, не може да се опише.

7.Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Напълно съм съгласен с това нещо, няма нищо лошо в секса за една вечер с непознат човек. Стига да има привличане, ако и аз, и тя преценим, че това е вечерта, в която можем да го направим, няма никакъв проблем. Случва се да си допаднем просто за една вечер.

8.Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Абсолютно. Няма смисъл да го коментирам, би трябвало да е законна, няма нищо лошо. Това си е вид професия, всеки си решава какъв ще бъде в живота и по какъв начин ще си изкарва парите.

9. Вярно лие твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

-Абсолютно не. Може и 21-ви век да сме и 22-ри да стане, винаги ще сме необходими, дори и процентите в наша полза лека-полека да падат. Далеч съм от мисълта, че не трябва да има равноправие, напротив трябва, но ние просто сме незаменими.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Много станаха метросексуалните мъже, там разни Дейвид Бекъм, тоя, оня...нищо лошо няма в това, всеки може да се стреми да изглежда, както си иска. Аз не се слагам в тази категория мъже.

11. Опитвал ли сте или бихте ли опитал секс с партньор от вашия пол?

- Не, по никакъв повод!

12. Приемате ли хомосексуализма?

-Абсолютно го приемам. Пак казвам, човек може да бъде такъв, какъвто си иска.Принципно,всеки мъж го има заложено, да не дава Господ да се отключи, защото тогава става страшно (смее се). Има и някои случаи,такива нежни типове не са ми много приятни, но го приемам, това е нещо нормално.

13. За или против брака сте?

-По принцип повече съм “за” брака, но трябва да мине доста време. Като стане ясно, че е сигурно, че всичко е нармално, тогава вече съм “за” брака.

14. Отношението ви към „силиконовата мания”, обзела жените по целия свят?

- Не на всяка жена й отива, но щом хората са го измислили и е много модерно, значи съм “за”.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Много е хубаво, защото до голяма степен чрез компютрите се улеснява всичко. Аз не съм много запален фен, компютъра го отварям, за да видя в интернет какво става, да прочета някои сайтове, игри не играя, най-много някой пасианс...

16. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Честно казано, засега не виждам голямо развитие, не съм и много оптимист занапред, става въпрос за близките две-три години не съм оптимист. Иначе мисля, че е по-добре, вярвам, че ще се оправим, но засега просто ще е много трудно. Много ще е трудно, като се има предвид в каква държава живеем, но съм оптимист занапред. Ще има промяна, но ще стане много трудно.

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

-Не, не мисля. Аз съм вярващ, вярвам в Господ и не мисля, че религията е средство за манипулация. Зависи и от религията, но не трябва да се злоупотребява, в смисъл такъв, че човек не трябва чак до такава степен да ги приема нещата.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- Хора, с които да се уважаваме, да ме разбират и на които може да се разчита. На всеки се
случва да закъса. Приятелите са малко, познати повече. За приятел може да ме спечели човек, който може да помогне, на който може да се разчита.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

-Хубаво е хората да имат добро мнение за теб, но има и такива, които нямат добро мнение за мен, то е ясно, няма как иначе да бъде. За мен е важно хората, които ме познават, които са ми по-близки да имат добро мнение за мен.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Може би единственото нещо са тези лоши работи, които се случват по пътищата. Не знам като статистика как се движим засега и колко жертви има по пътищата, дано до края на годината, а и занапред на намаляват, но нещата стигнаха до някакви страшни размери!

- Към кой, според вас, трябва най-вече да бъде отправен този призив?

- Най-вече към шофьорите. Трябва да се кара внимателно и по никакъв повод под влиянието на алкохол! Аз съм на този принцип: В София такситата са евтини. От точка до точка най-далечното разстояние ти е 10-12 лева и ти да тръгнеш да караш при положение, че си пил и да не можеш да дадеш 10-12 лева за такси, за да ти е спокойно, е това не мога да го приема.
Има хора, които остават по заведенията стотици левова, да не каже хилядиобаче искат да са с колата си?! Не мога да го приема. Излизаш с колата си и не пиеш, така да. Или до теб има човек, който няма да пие и ще кара, така го разбирам. Но да излезеш и да употребяваш алкохол и след това да се качиш зад волана, това не мога да го приема. По-добре дай 10 лева за такси и да ти е спокойно, защото 70-80% от смъртните случаи са именно заради алкохол.

- Какво мислите по случая Ставийски?

- Това е нещо много лошо, не го пожелавам на никой, камо ли на някой спортист. Такъв известен човек, толкова са дали за България, участва в кампания против шофирането в
нетрезво състояние, спрян е преди катастрофата от полиция...Не знам какво трябва да се случи в тази държава, как трябва да се подходи, но това не може да продължава така, просто е страшно!

- Заговори се, че може да се приеме закон, според който всички шофиращи в нетрезво състояние ще отиват директно в затвора...

-Аз подкрепям това нещо напълно. Първото, взимат ти книжката и след това в зависимост дали има, недай си Боже, жертви, отиваш в затвора. Трябва мерките да станат по-строги, защото те са свикнали пият, качват се на колата, хванат ги, дадат някой лев и в 60-70% от случаите минават...Ще се измъкнеш един-два пъти, на третия обаче, да не дава Господ, не само ти, но и други хора могат да пострадат!


Л Е К С И К О Н:

Любима храна:
Аз съм човек, който няма любими храни. Ям, каквото ми хареса. Малко се ограничавам напоследък, но по принцип обичам да си угаждам.

Любима напитка: Минерална вода, фрешове, студени чайове...

Любим филм: Обичам да гледам трилъри и екшъни, комедии по-рядко.

Любим актьор и актриса: Робърт Де Ниро и Чарлийз Терон.

Любима музика: Слушам всякаква музика. Зависи от обстановката, от настроението, но по принцип, ако изляза някъде в “по-ранните часове” слушам поп-фолк.

Любим певец и певица: Много са, нямам конкретно някой любим.

Любим дизайнер: Има много марки, но аз не съм привърженик на дадена марка. Каквото ми хареса и преценя, че ми е удобнои че е качествено си го купувам. Най-вече се обличам спортно-елегантно.Има и случаи, в които трябва да се сложи нещо по-елегантно, но по принцип се обличам спортно-елегантно.

Любима книга и писател: Изчел съм всичките книги на Дан Браун – “Шифърът на Леонардо”, “Метеоритът”, “Шестото клеймо”...и всичките ми харесаха.

Любим отбор: За България - Левски, а иначе чуждестранен футболен отбор за мен има само един – Реал (Мадрид).

Любим спортист: Нямам

Любима марка автомобил: Много не обичам да шофирам, но като марки харесвам Мерцедес и Ауди. И БМВ харесвам, но не чак толкова.

Любим парфюм: Нямам конкретен. Отивам и който аромат ми хареса си го купувам. В момента ползвам два, единият на Версаче, а другият на Каролина Херера.

Любимо място: Зависи човек за какво е предразположен. Ако съм изморен и преценя, че имам нужда от почивка, обичам да съм си вкъщи, сам пред телевизора, не обичам да има хора покрай мен. Когато обаче не съм изморен, обичам да ходя с приятели по заведения.

Любим политик: Нямам, далеч съм от политиката.

Хоби: Риболов. От малък съм запален по риболова, но сега почти не ми остава време. За последно ходих като бяхме на лагера в Правец.

НЕЛИ ГЛАВЧЕВА,спортал

20 ВЪПРОСА КЪМ…ВЛАДИМИР НИКОЛОВ


И тази седмица специален гост в рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е един от онези играчи, които с блестящите си изяви на терена впечатляват света и пишат волейболната история на страната ни - Владимир Николов. Диагоналът на националния ни отбор, който само преди ден завърши евроквалификациите без загубен гейм и безапелационно осигури мястото си на Евро 2009 се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите на волейболиста, който в началото на месеца спечели титлата на Италия заедно с „българския" Итас Диатек (Тренто). Въпреки това обаче през следващия сезон българинът ще облече екипа на друг италиански отбор - Бре Банка Ланути (Кунео). Прави го, защото както самият той казва: „от време на време човек трябва да прави избор в живота си". Представяме ви мненията на Владо Николов по теми, които вълнуват човечеството днес...



1.Какво не знаят хората за вас?

- Играя WOW (World of warcraft) на emeriss, никнеймът ми е the butcher и съм член на гилдията "Brothers in arms". Това е, което хората не знаят. Иначе извън терена съм съвсем обикновен човек, който обича да си седи със семейството, домошар съм.

2.За какво харчите най-много пари в живота си?

- Трудно ми е да преценя, но да кажем, че харча най-много пари за храна. Обичам да ходя на ресторанти със семейни приятели и когато имам възможност го правя два-три пъти седмично. Обичам и оценявам хубавата храна и за нея не пестя пари.

3.Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Няма такава сума. Това, което ме прави щастлив е семейството ми.

4.Какво ви разплаква най-често?

- Предпочитам да не мисля за нещата, които ме разплакват. Нали има една приказка - да не викаме дявола, но определено има неща, които могат да ме разплачат.

5.В какво сте най-уязвим?

- Предпочитам да не го разкривам, нека да остане тайна за противника.

6.Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви? Как го направи вашата съпруга?

- С чар и чувство за хумор.

7.Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Аз лично не го практикувам, но на който му харесва защо не?

8.Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Смятам, че ако проституцията се узакони държавата има шанс да събира данъци от това нещо, т.е., да, трябва да бъде законна.

9.Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- Зависи. Ако някоя жена мисли, че няма нужда от мъж - браво на нея! Аз смятам, че както мъжете, говорим за масата, се нуждаят от жени, така и жените се нуждаят от мъже, тъй като природата ни е създала различни, за да се допълваме. Ако някоя жена смята, че може да живее без мъж - успех, но аз лично не смятам, че мога да живея без съпругата ми или поне не смятам, че без нея мога да бъда пълноценен.

10.Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Защо не? В крайна сметка щом жените полагат грижи, за да доставят удоволствие на мъжете, защо мъжете да не направят същото за жените?!

11.Приемате ли хомосексуализма?

- Да, доказано е, че хомосексуализмът е болест. 90% от хомосексуалистите се раждат такива и аз не смятам, че това, че един човек се е родил такъв, какъвто се е родил, трябва да е проблем за мен или за който и да било.

12.Вие сте семеен, което означава, че сте "за" брака. Какви, според вас, са неговите плюсове?

- В крайна сметка, ако двама души се обичат не е задължително да са женени. От една страна бракът дава една сигурност. В моя случай Мая, моята съпруга, остави кариерата си, за да дойде с мен да създадем семейство. С брака, тя има една сигурност, че ако един ден решим да се разделим ще има половината от имуществото, най-малкото това. Аз смятам, че бракът е нещо хубаво, а още повече, лично за мен най-големият купон, който съм преживявал, беше на сватбата ми.

13.Отношението ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?

- В крайна сметка медицината напредна доста и щом една жена страда от липсва на самочувствие поради един или друг проблем защо не? Защо да не си направи било то операция за увеличаване или намаляване на бюст, коригиране на устни, нос или някакви други пластични операции?!

14.Обичате да гледате порно в компанията на съпругата ви, на приятели, в своята собствена или не обичате да гледате порно?

- Не мога да кажа, че не гледам. Гледам със съпругата ми, по лагери... както се случи.

15.Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Прогресът е навсякъде, не е само в компютъризирането на обществото. Обществото се развива и смятам, че не би трябвало ние да изоставаме.

16.Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- Откровени. За мен честността е в основата на приятелството.

17.Какво мнение искате да имат хората за вас?

- Нямам представа. Всеки случай искам хората да си създават мнението за мен от личен контакт, а не от приказки на други хора, медии, журналисти и тн.

18.По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Много са нещата, които могат да се коментират. Имам се за средно интелигентен човек и бих могъл да коментирам доста работи. Не мога обаче да се сетя за нещо конкретно, което ме вълнува и за което искам официално да изкажа позиция. Мога да ти кажа десет теми, които ме вълнуват, но не знам коя е по-важна.

Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Да кажем вкусната храна, макар че много ми харесва мусаката, наше традиционно ястие. Иначе както ти казах, аз съм ценител на добрата кухня и мога да кажа много неща, за които веднага се сещам.

Любима напитка: Ако говорим за алкохолна напитка, от време на време си позволявам да пия сладко бяло вино, а иначе, тъй като трябва доста да внимавам с килограмите си, се стремя да пия минерална вода.

Любим филм: По принцип гледам доста филми, но „Гладиатор" и „Жега" са филмите, които бих гледал отново.

Любим актьор и актриса: Има много актьори и актриси, които се справят доста добре с ролите си. Бих казал примерно Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Брад Пит, Джулия Робъртс и Анджелина Джоли.

Любима музика: Слушам различна музика, стига да е хубава и да ми допада. Не мога да кажа, че съм се съсредоточил само в един стил. В зависимост от настроението и мястото слушам и хард рок, от време на време и метъл, и поп музика, и поп-фолк.

Любим певец и певица: Бон Джоуви и Металика. Ако трябва да кажа за някои от българските групи, харесвам Сигнал и Щурците. Не мога да кажа, че слушам само този певец или само тази певица, защото изпълняват еди какво си, в никакъв случай не съм меломан.

Любима книга и писател: Ако не ме дразнеше толкова много щях да кажа „Колелото на времето". Дразни ме, защото започнах да я чете през 1998 година и все още не е завършила, сега трябва да излезе последната книга. Дразни ме, че вече забравих за какво става въпрос в началото, а съм сто процента сигурен, че като излезе ще я прочета. Иначе много ми допада Лий Чайлд, чел съм Агата Кристи, като бях малък и Карл Май...доста са. Прочел съм 1000-1500 книги, но предпочитам развлекателни романи, много рядко чета тежки неща. Чета книга, за да се разтоварвам и да си почивам.

Любим спортист: Определено мога да кажа, че се възхищавам на Майкъл Джордан. Ако говорим за волейболист, единственият човек, на който все още имам плакат в стаята си, който стои там от 15 години, е Любо Ганев. Ако трябва да говорим за световния волейбол, като играч, много ми допадаше Андреа Джани. Иначе обичам да гледам всякакъв спорт и в различните спортове съм фен на различни хора.

Любима марка автомобил: Зависи. И на мен ми харесват скъпите коли като Ферари, Порше, Макларън, Бентли, Бугати и тн., обаче имам Пежо 307. Малко е спорен въпросът. Тази година много дискутирахме с приятели кой е по-добрият вариант - да имаш една по-хубава кола, когато можеш да си го позволиш или да имаш кола, която да ти върши работа. От една страна си мисля кога ще мога да имам по-хубава кола, ако не сега, когато взимам някакви пари над средното ниво за България. От друга страна пък си мисля дали си струва да се харчат пари, които са изкарани с пот и които след 2,3 или 4 години вече няма да ги има. Струва ли си да се дават за кола, която е само един разход, това са похарчени пари?! Още нямам твърдо мнение по въпроса.

Любим парфюм: В момента ползвам Allure на Шанел и ми харесва доста.

Любим дизайнер: Рядко нося дизайнерски дрехи. Бих казал Армани, защото като бях в Италия си купих няколко неща. Италианските дрехи се ценят много.

Любимо място: Тур, Франция. Мога да кажа, че трите години, през които играех там бях щастлив. Това е мястото, за което винаги ще си спомням с умиление. И Тренто много ми харесва, но и от там си тръгнах. От време на време човек трябва да прави избор в живота си.

Любим политик: Нямам

Хоби: Четене на книги и играене на компютърни игри.

sportal

20 ВЪПРОСА КЪМ…МЕТОДИ АНАНИЕВ

Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е волейболният национал Методи Ананиев. Посрещачът на „трикольорите" и на Левски-Сиконко се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи пред читателите ни в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на Мечката по теми, които вълнуват човечеството днес...

1. Какво не знаят хората за вас?

- Нямам представа, защото не знам какво знаят за мен.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?

- За компютри, маниак съм на тази тема.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Парите не са всичко, но щом се дават и са без ограничение бих цитирал един анимационен герой: " Колкото повече толкова повече".

4. Какво ви разплаква най-често?

- Ами да ви кажа, скоро нищо не ме е разплаквало.

5. В какво сте най-уязвим?

- И да знаех нямаше да го споделя. Все пак не е нужно враговете ми да знаят къде е слабото ми място.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?

- Трябва да е чаровна, красива и с много голямо чувство за хумор, за да може да издържа на моето.

7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Аз съм „за" стига и двамата да имат желанието да е само за една вечер. Много е гадно, ако единият изпитва нещо повече и за него не е просто „за една нощ".

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Да, защо не? Така поне всички, които са си редовни клиенти няма да има нужда да се крият.

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- Що за въпрос е това??? Това е абсурдно! Жените не могат без мъжете. Всеки пол има нужда от другия, за да съществува.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Няма нищо лошо в това един мъж да се поддържа и да изглежда добре, но не трябва да се прекалява.

11. Гледате ли риалити шоута?

- Да, определено гледам, но не мога да кажа, че следя нещо специално.

12. Приемате ли хомосексуализма?

- На мнение съм, че всеки избира какъв да бъде, както и своята ориентация.

13. "За" или „против" брака сте?

- Това определено е въпрос на избор на двойката. Бракът донякъде дава сигурност, но времената не са това, което бяха.

14. Отношението ви към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?

- Аз си мислех, че тази мания отмина. Иначе да, защо пък не, но не всичко в големи количества е хубаво.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Ооо, аз съм страхотен фен на технологиите и се интересувам от всичко свързано с това. Те са нещо, без което в новия свят вече е доста трудно да се живее.

16. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Една голяма привилегия за нашата държава. Особено за нас спортистите е улеснение. Отпадна чакането за работни визи, а и в бъдеще се очаква състезателите, които играят в Европейския съюз да не се броят за чужденци.

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

- Не, определено не е, освен в случаите на злоупотреба с доверието на вярващите.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- Честни и весели хора. Много мразя двуличници.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

- Различни хора, различни мнения. Не може всички хора да са с добро мнение за мен, но не ми е приятно да ме мислят за надут и то хора, които не ме познават. Винаги много ме е дразнело, когато съм го чувал.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Няма такава тема, още съм доста млад за това.

Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Кисело зеле с ориз (на баба)

Любима напитка: Бира

Любим филм: Трилогията "Властелинът на пръстените"

Любим актьор и актриса: Нямам

Любима музика: Хаус, ретро и метъл (перфектната комбинация)

Любим певец и певица : Нямам, но група - Металика

Любим дизайнер: Нямам

Любима книга и писател: Дж. Р. Р. Толкин - Властелинът на пръстените

Любим отбор: Нямам

Любим спортист: Нямам

Любима марка автомобил: Мерцедес

Любим парфюм: Azzaro Visit

Любимо място: Асенова крепост

Любим политик: Нямам

Хоби: Игри и интернет

sportal

20 ВЪПРОСА КЪМ…НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

Специалният ни гост в рубриката "20 ВЪПРОСА КЪМ..." е централният блокировач на ЛукОйл Нефтохимик и националния отбор Николай Николов. За своите 22 години волейболистът има зад гърба си шампионска титла, две Купи на България и бронзов медал с представителния ни тим от Световната купа в Япония през 2007 година. Контузия му попречи да бъде част от националния ни отбор и на Олимпиадата в Пекин през миналата година. Само преди ден приключи турнирът „Атаро Клима", където отборът му зае третото място... Това са все неща, които всички любители на волейбола знаят за него...Той е много позитивен, спокоен и борбен човек. В хората цени най-вече откровеността, защото самият той е много прям и обича да си казва нещата в очите - и хубавите, и лошите. Единствено го интересува какво мислят близките му за него и досега в живота си е плакал само от щастие. Мечтае за трансфер в чужбина и за жена, която да го обича и с която да бъде щастлив... Това пък е светлината, в която Ники се разкри пред нас и в която ние Ви го представяме в обширното му интервю специално за Sportal.bg...

НАЙ-СЪКРОВЕНАТА МИ МЕЧТА Е ДА ИГРАЯ В ЧУЖБИНА

1. Какво не знаят хората за теб?
- Предполагам, че много неща. Най-общо бих казал, че съм доста весел и позитивен човек. Хората, които ме познават също ще го потвърдят. Също така съм много спокоен. Излишните нерви са много голяма рядкост при мен, гледам да си ги пестя, защото все още съм млад и ще ми трябват за в бъдеще. Освен това съм и много борбен. Не съм свикнал да прекланям глава пред каквото и да било и като си наумя нещо се боря за него докрай.

2. За какво харчиш най-много пари в живота си?
- Голяма част от парите ми отиват за храна. Не харча много за дрехи или за обувки, защото ми е трудно да си намирам. Така че най-вече харча за ежедневни нужди, нищо по-специално.

3. Каква сума пари би те направила щастлив?
Според мен парите не могат да те направят щастлив. Познавам хора, които имат страшно много пари и въпреки това не са щастливи, защото там вече има други фактори, които оказват влияние. Като всеки човек и аз съм се замислял какво би станало, ако разполагам с малко повече средства, отколкото в момента, но не смятам, че това ще ме направи щастлив. До някаква степен бих могъл да си оправя живота, но не и да стана по-щастлив.

4. Какво те разплаква най-често?
- Спомням си, че миналата година се разплаках, когато взехме купата и предната година, когато направихме златния дубъл - и за първенството, и за купата. Това са моментите, в които си спомням, че плаках от щастие. Иначе за други моменти не мога да се сетя. Няма такова нещо, което може да ме разплаче, особено пък често.

НЕ СИ ПАДАМ ПО СЕКСА ЗА ЕДНА ВЕЧЕР. ТАМ ВСИЧКО Е ПРЕКАЛЕНО ЛЕСНО, А НА МЕН ТАКА НЕ МИ ХАРЕСВА

5. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ти?
- Може би като намери правилния подход.
- А той е?
- Може би тя трябва да го намери.
- А трябва ли жената до теб да е журналистка? Последната ти приятелка беше спортна журналистка, преди това имаше връзка и с друга журналистка...?
- Не. Всички ми казват, че явно имам афинитет към журналистките, но не е така. Просто така се е получило. Не ги избирам по професия. Ще кажа само едно: не харесвам светли жени. Харесвам тъмни жени с тъмни коси и тъмни очи. Комбинацията тъмна коса със светли очи пак не ми допада.

6. Интернет комуникацията набира все по-бърза скорост. В тази връзка случвало ли ти се е някоя "виртуална жена" да стигне до сърцето ти?
- Имало е случаи да се запозная с някоя жена по интернет, но дотам. Имам обаче други интересни случки в интернет. Една от тях е с едно момиченце на 18 години, което искаше да стане известно. Включи ми се в скайпа, беше много настоятелна и в един момент просто трябваше да й отговоря, за да видя какво иска. Каза ми, че си е направила някаква фотосесия и иска да я свържа с журналисти, за да й публикуват снимките, да й вземат интервю и да стане известна. Казах й, че познавам само спортни журналисти и че не мога да й помогна. От там тя почна: „За какъв се мислиш, голямата звезда..." и тн. Приключих разговора дотам, но това е един от най-интересните случаи, които съм имал във виртуалното пространство.

7. Какво мислиш за секса за една вечер с непозната?
- Няма да излъжа, че не съм пробвал, но не ми допада. Така само си задоволяваш животинските потребности, нищо повече. Знаеш, че отиваш с този човек и просто си задоволяваш потребностите, след което не можеш да очакваш нищо друго. Аз предпочитам да има някаква тръпка, да има чувства. Пак казвам аз съм такъв, че като си наумя нещо обичам да го преследвам и да се боря за него, а това е твърде лесно. Виждаш една жена, запознаваш се с нея, отивате и правите там каквото правите и това е. Няма я тръпката, всичко е прекалено лесно, а на мен така не ми харесва.

КАТЕГОРИЧНО ОТРИЧАМ ЕДНОПОЛОВИТЕ БРАКОВЕ!

8. Приемаш ли хомосексуализма?
- Не. Твърдо съм против, защото за мен това не е нормално, това е болестно състояние. Не можеш да станеш такъв, такъв се раждаш. Не могат да ми кажат, че до 16-17 години си бил нормален и изведнъж ставаш хомосексуалист. Затова не го приемам нито за мъже, нито за жени. Нали има хора, които казват, че при мъжете е много грозно, но при жените е по-така. Няма такива работи. Щом е направено мъж и жена да са заедно, значи така трябва да бъде. Господ така е решил и това е правилното. И категорично отричам еднополовите бракове. Ще е най-големият абсурд, ако и те бъдат приети в нашата безкрайно абсурдна държава.

9. Какво мислиш за метросексуалните мъже?
- От време на време аз също ходя на козметик, но не го правя, за да изглеждам като Брад Пит или Дейвид Бекъм, а просто защото е по-хигиенично. Не съм чак дотам, че да си скубя веждите, да си правя маникюр, педикюр и разни такива работи. Метросексуалните също ми идват малко в повечко. Това са мъже, изглеждащи като гейове. За мен един мъж трябва да си е мъж. Има такива, които са по-нежни от жени. Аз не знам как жените могат да харесват такива мъже. Все си мисля, че трябва да усетиш мъжкото в един мъж, неговата сила. В това отношение аз съм малко по-старомоден.

- Затова ли си подстрига дългата коса?
- Бях с голямата коса, защото ми харесваше. Тогава имах и една закачка с моя шеф Сашо Везенков, който като влязох в този отбор ми каза, че трябва да се подстрижа. Тогава бях никой и го направих. След време като започнах пак да си я пускам, той пак дойде и ми каза, че трябва да я подстрижа. Тогава вече се бях изградил като личност в този отбор и си поставих моите условия. Казах, че няма да я подстрижа докато аз не преценя. Така и стана. Същите въпроси ми ги задаваха и по повод изказванията на Мартин Стоев, че той също не одобрява голямата ми коса. И при него беше по същия начин. Казах му, че ще я махна, когато преценя. Като си кажа нещо, това е. Те вече преценяват дали ще им върша работа в отбора, който и да било той, с голямата коса или не. За мен това е лично пространство, което никой няма право да нарушава. Майка ми и баща ми не ми казват какво да правя, а това са съвсем странични хора. Ако един ден аз стана треньор и имам играч с обеци на двете уши и с коса до кръста няма да има значение, ако той прави по 20 точки на мач. Той е професионалист, там е, за да си върши работата. За мен няма значение как изглежда, това си е негов личен избор.

10. Какво е отношението ти към „силиконовата мания", обзела жените по целия свят?
- За силикона съм съгласен единствено за жени, които са родили, бюстът им е претърпял деформация и искат да си го коригират, за да изглежда по-добре. В този случай няма проблем, но всичко останало е прекалено. Гледаме момичета на по 17-18 години, всяка втора е със силикон. Състезават се коя ще си сложи повече, коя ще си сложи изкуствена коса и какво ли още не. То не остана нищо естествено в една жена. Затова аз ще гледам да си намеря жена без силикон.

БЪЛГАРИЯ Е ЕДИН ГОЛЯМ "СЪРВАЙВЪР"!

11. Гледаш ли риалити шоута и кое от тях ти е любимо?
- Гледах последните 5-6 предавания на "Сървайвър", защото си говорих със сестра ми и тя ми каза, че накрая става много интересно заради Николай Мартинов. За мен той е един истински мъж. Имам един приятел, който в скайпа си е написал: Ники Мартинов - човекът Сървайвър. Той показа какво означава воля и характер за оцеляване при такива екстремни условия. За мен той е идол. Много ми допадаше начинът, по който играеше, мислеше и въобще живееше на този остров. Не ми харесваше обаче как останалите се отнасяха към него. Казваха, че бил не знам си какъв, а всъщност те бяха тези, които създаваха големите интриги, защото виждаха, че не могат да му противодействат по никакъв начин. И макар че съм от Бургас ще кажа, че Галина беше най-отвратителният играч. Останах потресен как може да има такива хора.

12. Ти би ли участвал в „Сървайвър"?
- Много ми е интересно, бих искал да се пробвам, но на този етап няма как да стане. Ако някога имам възможност бих участвал, за да видя докъде мога да стигна. Бих искал да проверя какви са възможностите на моята психика и на тялото ми и да видя дали спортът ще ми помогне.

13. Как се справяш със световната финансова криза?
- Още не съм я усетил. След като в моя отбор не се е усетила означава, че и аз не трябва да съм я усетил. Засега поне е така, дано да нямаме проблеми и занапред.

14. Какво мислиш за избора на Барак Обама за президент на САЩ?
- Нямам никаква представа, въобще не се интересувам от такива неща. Разбрах, че първото нещо, което искал да направи е да изтегли войските от Ирак и се надявам това да е нещо положително. Дано този свят малко се кротне, че положението започна да става много сериозно.

НЕ СЪМ ГОРД, ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН!

15. Смяташ ли, че България е готова за своя "черен" президент? Ти лично би ли гласувал за турчин или ром?
- За турчин в никакъв случай не бих гласувал. Както хората казват, в момента сме под културно турско робство и виждаме какво се случва в тази скапана държава с това скапано правителство. Така че за турчин със сигурност няма да гласувам никога. Много силни думи, но е така. На ромите също не съм привърженик, така че на този етап ще си избера българското, макар че няма гаранция, че то е качествено. Един дол дренки са се събрали, но това е положението. Такава ни е държавата и ние сме си такива. Като едно стадо овце сме с един пастир отпред. Ако ще и към пропастта да ни повлече, както в момента направо летим надолу в нея, стоим и си мълчим. Затова много одобрявам какво правят съседите ни гърци. Стана проблем с една българка, която е там и половин Гърция гръмна. Така трябва да сме и ние обаче няма как да стане, защото не сме нито националисти, нито никакви. България е един голям "Сървайвър". Не се оплаквам въобще, изкарвам си пари, колкото да си живея горе-долу добре, но има хора, които в действителност изнемогват и мислят какви ли не варианти, за да преживеят в този т.нар. голям български "Сървайвър". Виждам какво се случва с хора, които работят в моята сфера навън. Виждам какво е отношението към тях и какви условия им се предоставят, за да могат да се развиват. Докато в България виждаме, че в момента волейболът е най-добрият колективен спорт и нямаме една зала, в която да се играе. Както Пламен Константинов каза: „Защо трябва хората с големите пари да инвестират в зала? Защо им е като могат да си направят молове или сити центрове, където ще си направят магазинчета и ще си вадят парички?! Защо трябва да правят зала, в която ще има два магазина и няма да изкарват никаква пари?! Защо трябва да се замислят, че някой ден и тяхното дете може да тренира в тази зала и след 20 години да бъде един от тези, които ще играят на световни и европейски първенства?!" Нали има хора, за които казват: „Този има толкова пари, че се чуди какво да ги прави". Като се чуди да ги вложи в нещо, което може да бъде полезно на народа. Но това е положението, живеем в България. За съжаление не мога да кажа, че съм горд от това, че съм българин! Не съм!

16. Ако имаш власт, кое е първото нещо, което ще промениш в държавата?
- Не съм се замислял, защото знам, че никога няма да имам власт.

17. Какъв тип хора могат да те спечелят за приятел веднага?
- Задължително трябва да имат чувство за хумор и да са откровени. Аз страшно харесвам хора, които си казват в очите и положителното, и отрицателното. Аз съм такъв човек и заради това и хората, които са ми по-близки са точно такива. За мен най-важното нещо е откровеността.

18. Какво мнение искаш да имат хората за теб?
- Интересуваме единствено мнението на семейството ми и на най-близките ми приятели. За абсолютно всички останали не държа да имат добро мнение за мен. Ясно ми е, че винаги ще има хора, които няма да ме харесват, така че не се старая по никакъв начин да се правя на някаква чиста капчица или на каквото и да било друго. Всеки вижда какво правя и има право на мнение. Така че единственото нещо, което ме вълнува е хората около мен да ме харесват, а всеки друг си има свое собствено мнение, което мен не ме засяга.

МЕЧТАЯ ДА НАМЕРЯ ЖЕНАТА, КОЯТО ДА МЕ ОБИЧА И ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

19. За какво мечтаеш в професионален план?
- За трансфер в чужбина. Това е единствената ми съкровена мечта в момента. Искам да отида в добър отбор навън, в по-силно първенство от българското и да започна да играя още по-хубав волейбол. Млад съм, имам доста да уча и единственият начин да се развивам е да отида в по-силно първенство. Нямам търпение да се махна от тук, за да имам някакъв шанс за реализация.

20. А в личен?
- Най-вече да съм здрав. За мен здравето е на първо място, защото доста ми бяга. Също така си пожелавам и близките ми да са здрави и всеки изминал ден да ги правя щастливи. В момента няма жена до мен, така че се надявам скоро или когато и да е, да намеря подходящата и да сме щастливи заедно. Животът стана много комерсиален и е малко трудно да намериш жена, която иска да е с теб, защото те обича, а не заради нещо друго.


Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Тази, която мама ми готви. Може би някой ден като си намеря половинката нейните манджи ще ми станат любими.

Любима напитка: Много обичам да пия бира.

Любим филм: Гладиатор

Любим актьор и актриса: Катрин Зита-Джоунс. За мен това е една от най-красивите жени в света. Няма такова излъчване и такъв чар! Слагам я даже пред Анджелина Джоли, която аз не фаворитизирам чак толкова. От мъжете харесвам - Джейсън Стейтъм.

Любима музика: Слушам всичко, даже и чалга. Ето казвам си го, защото много хора се крият. Като кажеш, че слушаш чалга едва ли не си някакъв човек втора ръка. Аз не мисля така, защото това си е типична балканска музика и на нас ни е в кръвта. Макар че я крадем от сърби, гърци, турци, румънци и какви ли още не, това си е балканска музика и мисля, че най-добре умеем да се забавляваме на нея.

Любим певец и певица: Нямам

Любим дизайнер: Нямам. При мен проблемът е, че трудно си намирам дрехи, така че нося каквото ми стане.

Любима книга и писател: Харесвам биографични книги. Много ми допадна една книга написана от един вече бивш затворник, който 20 години е бил в затвора. Прочетох я за много кратко време и ми беше страшно интересна, защото в нея се разказва за реални неща. Иначе четенето не ми е страст. Знам, че е хубаво да се чете, но просто не ми допада, отегчително ми е. Аз съм на принципа, че ако едно нещо не ти доставя удоволствие и го правиш насила, по-добре не го прави.

Любим отбор: Мога да ти кажа любимо първенство, но не и отбор. Харесвам най-вече италианското първенство. Не мога да кажа, че имам някакъв фаворит, защото там всички отбори играят много красив волейбол. Това е най-силното, атрактивно и непредвидимо първенство, което гледам с голям интерес.

Любим спортист: Много се възхищавам на Ланс Армстронг. Имах един съученик - колоездач, който ми е разказвал много неща за него, от които съм удивен и затова много го харесвам като личност. Едно, че е преборил рака и другото е това какви изумителни качества притежава неговото тяло. Доколкото знам от него, това е най-тестваният човек в света за допинг. Тялото му постига някакви уникални резултати, които не могат да бъдат постигнати дори от спортисти, които използват медикаменти, а той успява без абсолютно никакви медикаменти. Затова имам такъв респект към него. Другият спортист, който уважавам страшно много е Пламен Константинов. За мен това е един човек за пример на днешната младеж. За съжаление обаче много малко хора ще вземат пример от него, защото виждам какво се случва. За мен той е уникален и като спортист, и като човек, и като мъж, и като всичко.

Любима марка автомобил: БМВ

Любим парфюм: Харесвам Azzaro Visit.

Любимо място: Нямам

Любим политик: Волен Сидеров. Всички казват, че е болен мозък и сигурно е така, но кой друг да изберем?! Всичките ги пробвахме, време е да пробваме и тях. Със сигурност в повечето отношения и той ще е като масата. Ще краде и ще върши такива неща, които ще са в ущърб на народа, но да се надяваме, че поне до някаква степен ще направи нещо положително. Едно да е, пак ще е плюс. В тях ми останаха някакви минимални надежди.

Хоби: Много обичам да шофирам. Когато ми е нервно, което се случва много рядко, се качвам на колата и си карам безцелно. Това ме успокоява.

sportal

20 ВЪПРОСА КЪМ…НИКОЛАЙ ИВАНОВ


За да избягам от познатата максима "няма стари и млади, а можещи и неможещи" ще я перифразирам така: няма стари и млади, а такива, които полагат максимални усилия, за да вършат работата си по най-добрия начин и го правят с голямо желание, любов, отговорност, сериозност или иначе казано с голям професионализъм. Така го прави и днешният ни събеседник в рубриката "20 ВЪПРОСА КЪМ...". При тези хора успехите никога не закъсняват. Не са закъснявали и в кариерата на нашия събеседник. Поредните и засега последни за него дойдоха съвсем скоро, в края на тазгодишното ни волейболно първенство. Той "прегърна" и двата златни трофея и го направи като капитан на отбора, в който се е научил как се бие сервис - ЦСКА. Представяме Ви бившия национал Николай Иванов в едно интервю за Sportal.bg, в което волейболът не е единствената тема...

НЕ ИЗКЛЮЧВАМ ВЪЗМОЖНОСТТА ОТНОВО ДА ИГРАЯ В ЧУЖБИНА

1. На 37 отново сте капитан и отново сте с титла в ръце. Каква е рецептата за спортно дълголетие?

- Рецептата е в това, че трябва едно сериозно, професионално отношение към всичко, което те заобикаля. Към живота, към тренировъчния процес, към колегите ти, към тези, които ти помагат, за да постигнеш някакъв успех. Болшинството от хората виждат само това, което се случва в залата, но за да се стигне до там, трябва да се мине по един дълъг и труден път, където и други хора са дали своя принос с работата си и трябва да им се отдаде дължимото.

2. Как сте успял да се съхраните психически и да не се откажете в област като спорта, където хората искат да Ви пенсионират едва ли не на 30?

- Дълги години съм бил в чужбина и този период е съумял да ме промени ментално и да ми покаже, че има една работа, която трябва да се свърши по най-добрия начин и няма такива условности като млади, стари, кадърни или некадърни. В началото, като се върнах в България, беше малко стресиращо за мен и заедно с по-опитните ми колеги отнесохме доста критики през първия полусезон. Едва ли не ни изкараха някакви пенсионери, които трябва с инвалидни колички да ги вкарват на игрището. Ние не обръщахме много внимание на това, а се концентрирахме върху нашата работа и се радвам, че крайният резултат и игровата форма, която демонстрирахме през сезона, показаха, че нашите години не са били в тежест.

3. Младите могат да се научат на много неща от Вас, а Вие на какво може да се научите от тях?

- На по-голяма комуникативност, защото когато ние сме били на техните години не е имало интернет, фейсбук и скайп и не е имало възможност за връзка с толкова много хора в България и по света. В това отношение те са по-напред от нас. Иначе те трябва да проявяват повече търпение, защото животът стана много интензивен и те искат всичко да им се случва на момента, а хубавите неща изискват време. Дори и да получат това, което искат, ако не са узрели ментално и емоционално за него, то може да ги съкруши като хора.

4. Печелил сте много трофеи. Свиква ли се с успеха или всеки път изживявате радостта от него, като за първи път?

- За последно с Ивайло Стефанов станахме шампиони в Турция през 2003 година. Направихме златен дубъл. След това имах два изгубени финала в Полша. Това са много хубави емоции, но всяка една е различна за себе си, защото се постига по различен начин. Финалният завършек обаче е едно жестоко удовлетворение от усилията, които си положил в един дълъг период от време и от лишенията, на които си се подложил, за да стигнеш до този успех.

5. Коя е най-голямата радост, която сте изживявал благодарение на спорта?

- Най-голямата радост е емоцията от победите, защото една победа не идва лесно. Радост за мен е било и когато съм получавал необходимото уважение, докато съм играл в чужбина. Там аз съм чуждият, но хората са демонстрирали уважение към мен заради това, че съм професионалист и със своите умения съм помогнал на техния отбор да постигне дадените резултати. Това също ме е изпълвало със задоволство, защото когато те оценяват свои е едно, но когато чужди го правят, тръпката е много голяма.

6. А най-голямото разочарование?

- Разочарованията са свързани със загубите. Голямо разочарование са били и операциите, които съм претърпял. Бях в една доста млада възраст, когато се подложих на тежка операция на ахилеса и бях страшно разочарован, защото си мислех, че това е краят. Слава Богу, с много усилия съумях да си възвърна формата и да се върна на игрището. От позицията на времето мога да кажа, че за разочарование могат да се смятат и десетте години с националния отбор, през които участвахме на абсолютно всички световни и европейски форуми и имахме много добри играчи, но не успяхме да направим добър отбор и да спечелим нещо. Сега ще използвам възможността да кажа, че решението ми да се откажа от националния отбор не е свързано с някакво разочарование за мен. То не беше плод на емоции, а решение, обмисляно с месеци и аз бях убеден, че така трябва да стане. Аз съм си изиграл моето време в националния тими съм си извървял пътя по един достоен начин. Правил съм всичко, което е било по силите ми отборът да върви напред, а това, че не сме постигнали големи успехи може да се приеме и по по-различен начин. Ние сме отъпкали пътя, по който тези след нас да минат с по-висока скорост. Тези медали и отличия не могат да дойдат изведнъж, трябва да има някакво натрупване. Трябва да е имало едни постоянни класирания и участия на дадени форуми, България да е била фактор, за да започнат да се развиват нещата и да се печелят медали.

7. На какво Ви научиха годините, прекарани в чужбина? А тези в България?

- Тези в чужбина ме научиха на дисциплина, на търпимост и на уважение в колектива, защото без ред и дисциплина няма развитие. В България съм се учил да играя волейбол. Тогава бяха по-тежки времена, времена на оцеляване, на борба и на постоянно доказване. Когато си млад гледаш да се доказваш и понякога не взимаш правилните решения. Ситуацията в България е коренно различна. Тук имаш повече дразнители, повече хора, с които да се срещаш и разговаряш. Тези хора неминуемо или те пресират негативно със своите проблеми, или пък ти създават положителни емоции. Докато в чужбина животът е по-спокоен и си по-отдаден на тази дейност, за която ти се плаща.

8. Имал сте много треньори, от които сте се учил. Изградил ли сте си представа за това какъв треньор искате да бъдете Вие и готов ли сте за това? Именно Вие може да сте новият треньор на ЦСКА от следващата година.

- Все още е рано да се каже дали това ще се случи, защото не се знае как ще се развият нещата в клуба. Не се знае каква ще бъде стратегията и визията на тима. Не искам нищо да става от днес за утре, трябва нещата да се случват поетапно. Това, че съм взимал отношение по време на тренировките и по време на почивките, в никакъв случай не означава, че съм готов за треньор. Където мога да помогна със своя опит и знания, го правя на драго сърце, но времето ще покаже какво ще се случи. Що се отнася до това, че през годините съм срещал много треньори, които са оставяли сериозна следа в световния и европейския волейбол, наистина е така и мисля, че най-трудното нещо е да се намери баланс. Трябва да има баланс и много голяма търпимост. Трябва да го има баланса между авторитарния тип треньор, който обаче не работи в казармена обстановка, каквато е била някога. Сега вече има демокрация и всеки има право на мнение и на виждания. Трябва да има дискусия и самите състезатели да знаят какво правим, в какъв етап го правим и защо го правим. Също така много добре трябва да знаят от кои хора какво точно се изисква.

9. Щастлив ли сте, че отново сте в ЦСКА?

- Ако приемем, че нямам никакви амбиции за чужбина, въпреки сезона който направих, е съвсем логично да се върна в отбора, от който съм излязъл. В този клуб съм се трансформирал от талантлив юноша до състезател от европейска и световна величина. Винаги съм бил лоялен и коректен към ЦСКА и чувствам, че това е моят клуб, в който би било нормално да се върна. Аз обаче не изключвам възможността за чужбина. Някои хора си мислят, че вече съм се прибрал и няма къде да ходя, но това в никакъв случай не е така. Чувствам се добре и съм отворен за нови предложения.

10. За да бъдеш капитан се иска да обединиш и да поведеш отбора, да бъдеш лидер. Кои Ваши качества Ви помагат да се справяте с тази роля?

- Смятам себе си за сериозен и отговорен човек. Като поема някакъв ангажимент, полагам максимални усилия да доведа нещата до успешен край. Мисля че хората оценяват това и знаят, че може да ми се има доверие.

11. Вие и Пламен Константинов сте родени на една и съща дата. Двама емблематични волейболисти, двама емблематични капитани. Откривате ли нещо общо помежду си?

- И двамата искаме да побеждаваме и, изхождайки от зодията ни близнак, носим два образа в себе си. Имаме и своите различия. Той е по-широко скроен, по-комуникативен и по-контактен. Ако му поставиш задача днес да не говори, може да се разболее, докато аз обичам по-затворения начин на живот.

12. В този ред на мисли вярвате ли на зодии, на хороскопи...?

- Чак в зодии и хороскопи не вярвам, но вярвам, че има нещо, което има невидим контрол върху нещата. Рано или късно всеки си намира майстора или получава това, което е заслужил или което е поискал. Нали има една приказка, каквото си поискаш, нека ти бъде! Човек не трябва да иска много, защото не знае как ще се развият нещата.

13. А вярвате ли в успеха на националния ни отбор на Световното през лятото?

- Вярвам, че момчетата ще направят един много силен сезон с националния отбор. Има много предпоставки за това, но първата и основна е тази, че г-н Пранди ще спечели време, а времето е много ценно. Миналата година той не беше наясно със ситуацията, не познаваше състезателите, а сега е наясно с всичко и веднага ще може да започне работа и да приложи своята стратегия за постигане на успех. Освен това през тази година състезателите се развиха много добре в отборите, в които играха. Материалът го има, условията също и Пранди има план за действие. Разбира се, трябва и късмет и най-важното, да съумеят да се запазят здрави. Ако са здрави и си свършат работата, късметът също ще бъде с тях.

14. В какво друго освен в геймове се измерва щастието Ви?

- В това, че имам едно прекрасно семейство. Имам любяща съпруга и две прекрасни дъщери, които запълват повечето от нашето свободно време. Трябва да се оценяват малките неща, защото те правят човека щастлив! В това забързано и комерсиално време, в което живеем, много от хората пропускат дребните жестове, а в тях може да се намери тази нотка на удовлетвореност и щастие.

15. С какво Ви спечели Вашата съпруга?

- В нея има чистота, сдържаност и скромност, които са много силни нейни качества. Любовта е разбиране, отдаденост, съпричастност и взаимност и се радвам, че успяваме да съхраним нашите топли и силни чувства един към друг. При нас така се стекоха нещата, че можехме да имаме кариери, но да нямаме семейство. Ние преценихме, че е по-важно да се съхраним като едно цяло и в случая може би тя направи по-големия компромис, за което мога само да й благодаря.

16. Кои са най-хубавите Ви спомени от детството?

- От много малък започнах да се занимавам със спорт. Във втори клас започнах да играя футбол нелегално, защото майка ми беше против. След това бях разкрит и ми прекъснаха футболната кариера. Сега можеше да съм централен нападател в някой супер отбор. След това започнах с баскетбол, но пък там имаше един треньор, който прекъсна моето развитие, защото ни наказваше с ръце на стената и аз просто му казах, че няма да стане така и си тръгнах. След това с приятели от родния ми град започнахме да играем волейбол. Винаги съм бил много активен и общо взето детските ми спомени са свързани със спорта. Не съм правил много пакости.

17. Кога и защо плакахте за последен път?

- По принцип съм доста чувствителен. В тежки моменти, свързани с по-силни емоции, се е случвало очите ми да се напълнят със сълзи. Мисля, че не е срамно един мъж да изразява емоциите си по такъв начин.

18. Какво най-често Ви кара да се усмихвате?

- Децата ми, защото в момента те се развиват с бясна скорост. Голямата е на 13, а малката на 7 и непрекъснато идват при мен с някакви техни идеи, мисли и преживявания, които споделят и това ме кара да се усмихвам. Отделно чувството за хумор на моята съпруга също ме кара да се смея искрено.

19. Светът не върви на добре. Земетресения, катастрофи, убийства, отвличания...Какво ще спаси света?

- Май ще трябва да дръпнем ръчната, защото с тази бясна скорост, с която се движи всичко и с тази комерсиалност няма как да стане. Природата се опитва да ни даде някакви индикации, че нещата не вървят на добре и че всичко е временно явление и ние трябва да се замислим върху това. Всички тези идиотщини, които се вършат по пътищата са заради това, че всеки си мисли, че е застрахован и че на него нищо не може да му се случи. Правят се безобразия до момента, в който всичко се преобръща само за секунда и придобива тежък характер. Просто трябва да се намалят оборотите, защото това прекалено бързане и прекалено натрупване на капитали, фирми и т.н. няма да ни доведе до нищо хубаво. Ето и сега, случаят с вулкана. Вулканът изригнал и те не гледат по какъв начин да нормализират нещата, а веднага започват да си изчисляват загубите. Всичко се материализира и по този начин се опорочава.

20. Как презареждате батериите си?

- Предпочитам да се оттеглям на по-спокойни и тихи места. По принцип не обичам шума и не съм такъв тип, който обича много да излиза. Предпочитам да си седя вкъщи, там се чувствам най-добре. Ако отидем някъде, трябва да е на спокойно място. Сега времето е много подходящо - зеленина, чист въздух, някоя скара, хубава приказка с приятели...така си почивам. Чистият въздух и разходките са нещото, което ме зареждат.

Л Е К С И К О Н :

Любима храна: Обичам готвените ястия, тези, които изискват малко повече време, за да ги приготвиш. Когато вложиш повече от себе си, наистина се получава нещо вкусно.

Любима напитка: Не мога да кажа. Когато съм в по-активен период избягвам да пия газирано, защото съм забелязал, че не ми действа добре. Когато съм в разпускащ период пия и газирани напитки, позволявам си и алкохол. Просто се стремя да намеря баланс.

Любим филм: Обичам класическите филми, които ще са актуални и след 10, и след 15 години. Харесвам филми с Шон Конъри, с Робърт Де Ниро... „Гладиатор" примерно съм го гледал много пъти, но не мога да кажа любим филм конкретно. Наскоро с дъщеря ми гледахме „Оркестър без име" и „Синьо лято". Казах й, че това са филми, с които съм израснал. Знам обаче кои не са ми любимите филми и това са фантастичните. Не ми допадат.

Любима музика: Зависи в какво настроение на духа съм. Има моменти, когато мога да слушам по-хард музика, а има и такива, в които ми се слуша нещо по-бавно. В колата пък слушам радио. Зависи от настроението ми.

Любим дизайнер: Имайки предвид нашите физически габарити, по-скоро трябва да се съобразяваме с това, което ни става и след това с модата.

Любим отбор: Още от малък винаги съм харесвал отборите, които играят с червени фланелки - Байерн Мюнхен, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, ЦСКА...

Любим спортист: Има спортисти, на които се възхищавам, но чак любим нямам. Мисля че трябва да се отдаде необходимата почит и уважение на спортисти, които имат една дълга, богата и успешна кариера, защото това е мерилото. Лесно е да постигнеш успех. Два пъти повече усилия се изискват, за да го задържиш и да го продължиш във времето.

Любим парфюм: Последно използвах „Булгари" и ми допада.

Любима марка автомобил: В момента карам джип.

Любим политик: Не са на такова ниво, че да ми бъдат любимци. Ако тези хора искаха и потискаха своето его, за тези повече от 20 години, България щеше да е едно много по-хубаво място за живеене.

Любимо място: Където и да ходя, обичам да се прибирам вкъщи, защото там се чувствам най-добре.

Хоби: Имам едно хоби, което е малко странно. Колекционирам кибрити. Започнах да ги събирам още в младежките си години. Имам две големи стъкленици пълни с кибрити с различна форма, големина, барут и т.н. Подробността е, че аз държа всички кибрити да са ми нови. Миналата година един от ръководителите в отбора ми в Турция имаше същото хоби, но понеже му беше омръзнало да се занимава ми подари цялата си колекция. Така аз обогатих своята. От 5-6 години насам колекционирам и сувенирни чинии. Купувам си от всяко едно място, което посещавам.

sportal

20 ВЪПРОСА КЪМ…БОЯН ЙОРДАНОВ


Специален гост в днешното издание на рубриката на Sportal.bg „20 ВЪПРОСА КЪМ...” е един от героите на българския национален отбор по волейбол, който спечели бронзовите медали на Световното първенство в Япония и донесе огромна радост за страната ни. Волейболистът, който със сърцатата си игра и 100%-товото си раздаване на игрището, си заслужи обичта на публиката и се превърна в един от най-големите нейни любимци - „поразяващата лява ръка”, „жокерът” на българския тим, Супер Бобо...или просто Боян Йорданов. Диагоналът на българския тим, който вдъхнови обрата в онзи паметен мач срещу Франция на Световното първенство в Япония и показа, че в живота важи максимата, че надеждата умира последна и за нея си струва човек да се бори докрай, се съгласи да отговори на нетрадиционните въпроси и да се представи в светлина, в която не сте (или почти не сте) го виждали. Ето възгледите и мненията на бившия капитан на Левски и настоящ играч на гръцкия гранд Олимпиакос по теми, които вълнуват човечеството днес....

1. Какво не знаят хората за вас?

- Знам ли какво не знаят...? Толкова много интервюта, лични и професионални въпроси...може би всичко се знае около мен. Боян Йорданов, същият човек, който беше и преди отпуската..., ако мога така да кажа, утре заминава на лагер в Правец (б.а. интервюто е правено ден преди заминаването на тима на лагер в Правец)... един обикновен човек като всички останали.

- На игрището показвате много хъс, борите се до последната секунда...Такъв ли сте и в живота?

- Такъв съм постоянно, защото не обичам да губя, а и бих направил всичко до последния възможен момент доката има надежда. По този начин явно изглеждам на екрана, не го правя нарочно, защото така трябва да бъде, просто ми идва отвътре. Хората, които ме познават, ме познават точно като такъв човек. Не страдам от някакво високомерие, звездомания и такива подобни работи. Хората могат да ме спрат на улицата, както и го правят, да си поговорим, за автограф, за снимка, за какво ли не...

- Значи третото място, което заехте на Световното първенство в Япония, където вие самият направихте блестящи изяви, не ви е главозамаяло?

- Това е колективен спорт и успехът е колективен. Аз се радвам, че допринесох за победата, но не мисля, че след този успех моето държание трябва да се промени по някакъв начин, защото все пак това е нашата работа. Ние си я вършим или по-точно се опитваме да си я вършим и когато това стане всички българи се радват и на нас това ни доставя невероятно удоволствие. Не означава обаче, че трябва да бъдем с две-три глави повече от другите.

2. За какво харчите най-много пари в живота си?

- Така като се замисля, в ежедневието си, най-много пари харча за дрехи. Определено обичам да ходя на пазар. Иначе друга, по-голяма покупка, която наскоро направих е, че си купих апартамент. Това е нещото, за което мога да кажа, че съм дал много пари. Мисля, че като за начало това е една добра инвестиция за всеки човек.

3. Каква сума пари би ви направила щастлив?

- Много пъти сме си говорили с приятели за парите и като съм бил сам също съм се замислял. Парите са нещо, без което човек наистина не може, но не са всичко. Човек може да е щастлив и с малко, може да е щастлив и с повече, а може и да е нещастен с повече. Всичко е относително, въпросът е каквото си го направиш. Иначе доста работи могат да ме направят щастлив. Едно добро отношение на хората, примерно. Скоро бях на почивка в Созопол, където сервитьорките се държаха отвратително, просто ти хвърлят менюто и си тръгват. Това може да ти скапе настроението. Така че като видя едно положително отношение, като видя хора, заредени с енергия, с амбиция да постигнат нещо в живота си, това наистина може да направи човек щастлив. Естествено, семейството ми ме прави щастлив. Да знам, че хората около мен са добре, аз да им помагам с каквото мога, да се грижа за тях, най-важното е да сме живи и здрави.

4. Какво ви разплаква най-често?

- Най-често някой проблем, който трудно може да се реши и е свързан с мъка. Може би това е нещо, което може да ме разплаче, но се радвам, че такива работи се случват по-рядко. В спорта сме имали и доста загуби, и доста победи, не крия, че съм плакал и от радост, и от тъга, но това е част от спорта и вече е до човек как го чувства. Определено, не мога да си кривя душата и да кажа аз съм мъжкарят, не отронвам нито една сълза и тн., държа се чисто човешки.

5. В какво сте най-уязвим?

- То като че ли, като цяло, слабото място на мъжете е в сърцата, така че мисля, че е нормално и при мен да е така. И естествено, семейството ми. Винаги когато нещо не е наред със семейството ми, недай си Боже нещо да стане, тогава би ме заболяло най-много.

6. Как една жена може най-лесно да стигне до сърцето ви?

- Ако ти кажа руса със сини очи или тъмнокоса с дълги крака..., това са някакви такива определения, които според мен не важат. Просто е чисто човешко, както си го усети сърцето, то си трепва! Това е химия, която се усеща. Усеща се кога една жена те привлича с нещо и кога и ти я привличаш с нещо. С моята приятелка имахме страст един към друг доста преди да „тръгнем”, но известно време и двамата сме го крили. Така, докато един ден не се засякохме в една дискотека, определено там беше моментът, и така и до днес.

7. Какво мислите за секса за една вечер с непозната?

- Ако трябва да съм откровен, досега не ми се е случвало да правя секс за една вечер с непозната, но по принцип няма нищо лошо в това. Според мен, ако си необвързан и ако страстта е толкова голяма, че двама души си допаднат толкова, че да се отдадат и да си позволят да правят секс за една вечер... пък то не се знае, може да им хареса и за повече.

8. Трябва ли проституцията да бъде узаконена?

- Абсолютно! Веднага в главата ми влиза името на една държава – Холандия, където хората нямат проблем с това нещо. Защо да не стане така и в България, все пак щом има проституция и щом по цял свят се котира и се предлагат тези услуги, значи има търсене. Следователно би трябвало и тук да бъде така.

9. Вярно ли е твърдението, че мъжете вече не са необходими на жените?

- На всеки му е известно какво се предлага в секс-шопа, но си мисля, че мъжкото сърце не може да бъде заменено от това нещо, което се продава там. Както всеки един мъж не може без една жена, поне аз мисля така, и една жена не може без един мъж, без човек, на който да се опре в даден момент, човек, на който да поплаче. Не говоря за приятел или приятелка, а мъжът като мъж до една жена. Мисля, че мъжът и жената са свързани и трябва да са заедно.

10. Какво мислите за метросексуалните мъже?

- Аз лично не съм посещавал маникюр, педикюр, кола маска, спа процедури и тн., но определено мисля, че това нещо го популяризира Дейвид Бекъм, от него тръгна всичко, той е метро-икона, ако мога така да се изразя. Той си променя прическата и всички тийнейджъри по света също си променят прическата, той си прави татуировка и всички си правят татуировка...Всеки си прави това, което му харесва. Щом на един мъж му харесва да ходи на маникюр, на кола маска, на спа процедури и какво ли още не, нека го прави. Щом така се чувства по-добре и явно не му прави впечатление как го възприемат останалите хора около него или те може би го възприемат по нормален начин, защо не?

11. Опитвал ли сте или бихте ли опитал секс с партньор от вашия пол?

- Не, не съм опитвал и нямам и намерение да опитам.

12. Приемате ли хомосексуализма?

- Те си съществуват независимо дали аз го приемам или не го приемам. Според мен, това са хората, които се раждат така, с такива наклонности. По едно време мисля, че се появиха някакви псевдо хомосексуалисти, които само заради някакво популяризиране в обществото се правеха на гейове. Приемам го дотолкова, че като видя двама мъже за ръка в парка няма да се обърна и да кажа “простаци” или нещо подобно, а ще ги подмина като най-обикновени хора. Нямам нищо против тях, това е тяхната насоченост, така че имат право да бъдат такива. Все пак живеем в демокрация, а и те не могат да се променят. Както аз не мога да се променя и харесвам жени, те не могат да се променят и харесват хора от техния пол. Те не са само мъже, има и такива жени. Предполагам, че има и някакви негативни нагласи срещу тях, но според мен, най-важното за един човек е да се чувства добре в кожата си и да бъде щастлив, защото ако не се чувства щастлив, защо да живее?!

/следва/

13. За или против брака сте?

- Щом е измислен бракът, той не разваля една връзка и щом хората продължават да се бракосъчетават, едва ли си мислят ние сега ще се оженим и ще се разделим, иначе нямаше да има смисъл да го правят. Моето мнение е, че бракът е необходим, но когато му дойде времето. То може би се усеща, насила хубост не става. По принцип, доколкото знам и виждам жените са по-настоятелни да обвържат един мъж с брак, „той трябва да е мой, да имаме пръстени...”. Щом двама души се обичат не мисля, че един пръстен може да промени нещо, в смисъл такъв да засили любовта или пък да отнеме от нея. За всичко си има време, ако са щастливи и си живеят заедно няма нищо лошо в това да се оженят.

14. Отношението ви към „силиконовата мания”, обзела жените по целия свят?

- Напоследък е модерно и в България. Те слагат силикон на различни части на тялото, даже и на мъжки атрибути, доколкото разбрах за някои български личности ...Щом една жена реши, че има нужда от такова нещо, тя си е в пълното право да се подложи на хирургична намеса. Аз определено не съм „цицоман”. Има жени, които изглеждат добре и такива, които не изглеждат добре. Виждал съм много такива по улиците, които са си напълнили силикон в устните и изглеждат отвратително. Важното е тя да се харесва. Виж, ако го прави за някой мъж „ох, трябва да имам големи гърди, за да ме хареса той...”, това мисля, че не е правилно. Аз смятам, че естественото си е най-хубаво, а и явно ще става все по-рядко.

15. Какво мислите за все по-бързото навлизане на компютрите и технологиите в живота на хората?

- Да, определено технологиите навлизат, а и без тях не можем, това е факт. Преди бях по-запален по компютърните игри, от 1 година, година и половина вече не чак толкова, като че ли се наситих. Имам компютър, на лагери и по пътувания не ходя без него, но общо взето го използвам повече за skype, ровя се в интернет...Определено обаче не може без нововъведенията в технологиите.

16. Трябваше ли България да стане част от Европейския съюз?

- Като за начало мисля, че беше редно да влезем в ЕС. Аз играя в такава държава (б.а. Гърция), която от доста време е в ЕС и определено там хората са доста по-развити от нас. Ние сме като дете в ЕС, ако мога така да кажа, там сме отскоро. Не виждам да се е променило кой знае какво за тези 7-8 месеца, даже снощи гледах по новините какви километрични опашки са на Калотина и чужденците, които минават през България казват: „вие сте в ЕС, невъзможно е да имате такива пътища!”, но мисля, че трябва време за всичко. Не може да се щракне с пръсти и пътищата да се оправят, да няма задръствания по София и всичко да стане с магическа пръчка за един миг. Мисля, че вървим в правилна посока и много се надявам да съм още млад и да видя България, както отаналите страни в ЕС. Една силна държава, добре развита и с по-малко проблеми.

17. Религията средство за заблуда и манипулация ли е?

- Аз по принцип съм вярващ, даже нося и кръстче на гърдите си. Случвало ми се е да се прекръстя преди мач, но определено мисля, че по някой път се злоупотребява с религията и тя наистина служи като средство за манипулация.

18. Какъв тип хора могат да ви спечелят за приятел веднага?

- На първо място откровени, защото един човек трябва да се покаже в истинската си светлина, ако иска да стигне до мен и да съм приятел с него. При всички положения мразя лъжата! Топли, приятни хора, с които мога да си кажа две думи, говоря за непознати, могат да ме спечелят веднага.

19. Какво мнение искате да имат хората за вас?

- Аз ако кажа, хората може и да не повярват. Като се докоснат до мен, ако имат възможност да комуникираме, тогава ще разберат най-добре какъв човек съм в действителност. Един обикновен човек със своите ангажименти, със своите мечти, земен човек. Не съм такъв, който ще се прави на някаква звезда понеже съм национален състезател по волейбол и понеже ме дават по телевизията и са ми взели някое и друго интервю. Надявам се хората да ме възприемат така. Ако не вярват да дойдат да си поприказваме и ще видят. Ако някой ме срещне на улицата да не се притеснява, че ще му кажа: „какъв си ти, че ще ме заговаряш...”, няма такива работи.

20. По коя тема искате мнението ви да бъде чуто?

- Точно в момента наистина не мога да се сетя за такава тема. Хващаш ме в такъв момент, в който в главата ми има доста въпроси, доста неуредени работи и просто не мога да се сетя.

Л Е К С И К О Н:

Любима храна: Много обичам, когато съм на дълъг път, някъде по чужбина да се прибера вкъщи и майка ми да ме посрещне с нещо готвено. Определено обаче се улавям, че колкото по-често готви тя, аз толкова по-рядко съм си вкъщи, за да й опитвам от ястията. Няма нещо определено, което ми е любимо, като цяло си харесвам българската кухня.

Любима напитка: Една от любимите ми напитки са шейковете в МакДоналдс, просто ги обожавам. Що се отнася до алкохол, рядко употребявам, но ако ми се налага, обичам да пия червено вино.

Любим филм: Доста са, но ще ти кажа един мой много любим, казва се “Късметлията” с Ръсел Кроу и Рене Зелуегър. Това е филм за един боксьор, който е голям талант и има възможност да стане световен шампион, но така се случва, че пада от високо и стига до дъното. Семейството му е в нищета, но той е доста упорит и се бори както за себе си, така и за спасението на семейството си. Стига до мач за титлата за световната категория и най-накрая печели. Филмът е по действителен случай. Има и други хубави филми, гледам и екшъни, и леки комедии, и трилъри, напоследък най-много гледам трилъри и филми на ужасите. Фен съм на повечето жанрове, но определено не харесвам драмите и филмите, които са доста тъжни.

Любим актьор и актриса: Не мога да ти кажа едно определено име. Харесвам Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Ръсел Кроу, Мел Гибсън...Актриси също има не малко – Никол Кидман, Анджелина Джоли... тя като жена е икона.

Любима музика: Харесвам всякаква хубава музика, както поп, така и поп-фолк. Слушам и хаус от време на време, не съм особено голям почитател, но има готини парчета. Зависи от обстановка, настроение, компания...

Любим певец и певица: Нямам

Любим дизайнер: Не съм строг привърженик на модата, гледам и аз да съм в модните течения, да ги наблюдавам доколкото мога, но да кажа например купувам си само “Версаче” не. Харесвам спортно-елегантния стил на обличане, от спортните марки предпочитам „Найк”. Естествено, когато се налага да се облека по-официално, мога да сложа костюм, но това ми се случва все по-рядко.

Любима книга и писател: Последното, което съм чел е на Дан Браун “Метеоритът”, но определено има доста книги, които искам да прочета.

Любим отбор: Аз съм си левскар от малък, все пак до преди няколко месеца бях капитан на Левски. Този отбор ми е на сърцето и ако мога така да кажа, левскар съм се родил и левскар ще си умра!

Любим спортист: Не са малко спортистите, които са ми направили впечатление. Майкъл Джордан е един от тях. Накоро четох, че искал 40 милиона от Чикаго Булс да се върне на терена. Михаел Шумахер също е голям спортист...това са велики имена в спорта. Като хъс и мотивация са на много високо ниво и знаят как да печелят.

Любима марка автомобил: Ауди и БМВ

Любим парфюм: Досега никога не съм си купувал един и същи парфюм, винаги гледам да ги сменям. В момента ползвам Версаче, но един от парфюмите, които са ми направили най-голямо впечатление е предишният ми парфюм -Black XS на Paco Rabanne.

Любимо място: Като съм в София винаги ми е приятно да отида в Южния парк, много ми е кеф. Иначе най обичам морето и плажовете. Да се разходиш привечер на плажа, на спокойствие...просто е много готино.

Любим политик: Нямам, а и не се занимавам толкова с политика.

Хоби: За хоби не ми остава време, а ако ми остане гледам да отида на кино. Ако това се приеме за хоби...много обичам да ходя на кино и да гледам хубави филми.

НЕЛИ ГЛАВЧЕВА,sportal