Световната лига: Гадно и гладно

Световната лига: Гадно и гладно

Българите са много близо до най-добрите във волейбола, но още не са сред тях

Усещането е като да си купиш сандвич и да ти го изядат. Гадно и гладно. Българските волейболисти бяха толкова близо до финалите на Световната лига, изглеждаха толкова силни и непобедими, че се размечтахме. Не за някакви си медали, а за титли. Накрая дойдоха бразилците и показаха на всички, че има добри отбори, но има и Бразилия. И когато искаме да знаем колко струваме всъщност, трябва да играем с тях. Холандия и Южна Корея не са мярка. Ако ще да ги бием с по 10:0 гейма. Да, имаме страхотен отбор, това е безспорно. Но все още нямаме отбор за истински големи неща. Добрата новина е, че може да имаме.


Финалите на Световната лига ще минат без нас за трета поредна година. Поне три от отборите, които се класираха за заключителния турнир в Кордоба (Арж), са далеч от нашата класа: Аржентина, Италия и Сърбия. Другите три: Бразилия, Русия и Куба, са от високия волейболен регистър, към който се стремим и ние.
Какво не ни стига?
Преди последните два мача във Варна нашите имаха равни точки с Бразилия (по 25) и се нуждаеха само от 3 точки, за да станат първи в групата. За най-добър втори им стигаха 2 т. въпреки игричките на Италия и Сърбия в група Б. Тоест - всичко беше в ръцете на българите. Категоричните победи над Холандия (две по 3:0) миналия уикенд дадоха повод за оптимизъм. Дори премереният селекционер Силвано Пранди сам поддържаше искрата на надеждата: "Отборът е в отлично състояние. Готови сме да бием Бразилия два пъти".
После се видя, че още не сме готови. Бразилците дойдоха, лежаха на плажа, пиха бира и ни набиха. В първия мач играха с основния си състав, защото победата им трябваше. Във втория пуснаха три резерви, защото вече имаха билет за финалите. "Това е всичко, което отборът може в този момент", заяви Пранди след 2:3 в събота.
Ако това е всичко, то определено не стига, за да си омешаме шапките с най-силните. Бразилците бяха по-добри дори в елементите, които считаме за "български". В първия мач гостите отбелязаха 12 блокади срещу 8 за нашите и регистрираха 44,80% успех в нападение срещу 41,13% за нас. Във втория картината беше следната: 13:11 блокади за Бразилия и 47,65% срещу 45,93% в атака.
За посрещането няма смисъл от примери с цифри. Там нещата се прекалено очевидни. И прекалено не в наша полза.
Вярно е, че Матей Казийски игра болен и даде колкото можа.
Очевидно Пранди предпочита Матей на куц крак пред всеки друг с три крака и четири ръце. Може и да е прав.
Но решения трябва да се търсят. Защото посрещането е ахилесовата пета на отбора. След като в мач №1 разпределителят Бруно ни направи разногледи с лек и насочен сервис (флот), във втората среща във Варна всички бразилци, без двама, получиха указания да бият флот. И нашата трагедия стана пълна. На фона на тоталната безпомощност на посрещачите добре се включи 21-годишният Валентин Братоев. Във втория мач той реализира успешно 6 от 8 възможности за атака. По същия показател Матей е 11 от 28. Пранди обаче заложи на сигурното и продължи да лансира скарания с този елемент Тодор Алексиев и неубедителния Методи Ананиев. За световното към отбора ще се присъедени 19-годишният талант Николай Пенчев, който компенсира липсата на опит с характерното за възрастта си голямо самочувствие.
Пък дано нещо се получи.
Къде изчезна ТТ?
Преди мачовете със световния шампион във Варна националите водеха в отборната класация на блокада. Няма изненада, защото такива блокировачи и толкова много България не е имала никога. Точно преди решителните сблъсъци в група А обаче от групата най-изненадващо отпадна детето чудо Теодор Тодоров. 208-сантиметровият суперталант от ЦСКА беше титуляр в първите мачове срещу селесао в Уберландия и направи 9 блокади. След това кой знае защо беше пратен във фризера.
Ако има здравословни или спортно-технически причини - добре.
Но се чуват и други неща. Например - че след отличната си игра при гостуването на Бразилия Теодор е бил поканен на разговор от главния мениджър на тима Евгени Генчев. Той му е предложил да подпише договор с агента Лука Нови.
С италианеца вече са подписали доста национали, включително блокировач №1 в Европа Виктор Йосифов. Кой е Нови? Случайно или не, той е изключително близък с най-отговорния фактор в италианския клуб Модена - Пеа. Били са съдружници в мениджърската агенция, преди Пеа да стане шеф в Модена. А треньор на Модена, както е известно, е самият Силвано Пранди. Лука Нови е личен мениджър и на сина на селекционера - Максимилиано Пранди. Засега обаче Теодор Тодоров не бърза да се обвързва с Нови.
И мястото му в отбора лека-полека започна да изстива.
Връзката треньор-мениджър е нещо обичайно в големия спорт.
Малко добри треньори стоят на едната заплата. Въпросът е какво става, когато личният интерес влезе в конфликт с интереса на отбора? В това се крие рискът. Иначе няма лошо нашите момчета да играят в Италия. Напротив - много е хубаво.
Пранди остава
Още по-хубаво е, че федерацията реши да предложи нов договор на Силвано Пранди и италианецът ще приеме. Важно е, че това става в момент на разочарование от пропуснатата възможност.
Няма еуфория, няма надценяване на ситуацията. Има обективна преценка, че това е пътят. С всичките си недостатъци отборът на Пранди няма нищо общо с отбора на Пешо, Гошо и Тошо. Има нови лица, нов манталитет и нов волейбол. Големият успех още не е дошъл. Но няма да закъснее.
Българският сандвич вече се пече.

Катерина Манолова

http://7sport.net/7sport/sp_voleibol/index.htm