Матей Казийски в едно откровено интервю… за феновете

Матей Казийски в едно откровено интервю… за феновете

Всички, които знаят на какво е способен Матей Казийски са категорични, че най-големите му успехи в професионално отношение тепърва предстоят. Защото ако с клубния си италиански отбор Тренто той продължава да трупа успехи, то с националния тим по волейбол има какво още да печели. Заради спортните си амбиции и отборния си дух Казийски е пример за мнозина. Ето защо наградата Мъж на годината, която получи от Дарик на церемония на 2 декември, по-скоро е признание за всичките му досегашни постижения във волейбола и за поведението му извън игралното поле.
Преди 12 месеца Матей Казийски остана на десето място в престижната класация. Сега е на върха й, благодарение на гласовете на 10492 свои почитатели.

- Кой е Мъжът на 2010 година?
- Доколкото чух Матей Казийски.

- И как се чувства той?
- Благодаря, отлично! За мен това наистина е едно много приятно изживяване. А като изключим изживяването е и чест, която е неописуема за мен. Даже не е само чест, а и голяма отговорност. Важно е за мен да оправдая това доверие, което получих. Отсега нататък трябва да се справям все по-добре и да продължавам да олицетворявам нещата, които са накарали хората да ме изберат за Мъж на годината.

- Преди време феновете на Тренто те коронясаха за император, сега вече си като рицарите – със сабя. Отдаваш ли значение на тези неща?
- Интересен въпрос. Усещането за това е приятно. Колкото и да е странно или така да звучи, но не го приемам на шега. Наистина ми харесва! А дали е сабя, жезъл или нещо друго, не е важен предметът, а самият жест.

- Сабята обаче е хладно оръжие, къде ще го държиш?
- На безопасно място така, че някой да не се нарани.

- Каква беше 2010 година за теб?
- Тежка година, изпълнена с много смесени чувства, с много възходи, с някои падения за съжаление, но въпреки това 2010-та беше една добра година. Да се надяваме да е била крачка към следваща по-добра 2011-та. Така се гради всичко в живота на един човек - крачка по крачка. Винаги целта трябва да е малко повече от това, което е било досега.

- С талант, воля, но и със страшно много работа печелиш всичките си успехи до момента. Това ли беше комбинацията, с която спечели и отличието Мъж на годината?
- Има няколко рецепти, за да си Мъж на годината. Но честно казано най-истинският вариант е да имаш много приятели, които да нямат друга работа освен да кликат в интернет за теб.

- Какво почувства в момента, в който чу името си на победител, когато чу, че си Мъж на годината?
- Тръпка, която е трудно да се опише. Едно вълнение. До последно не вярвах, надявах се, но не вярвах. И когато чух, ме заля една вълна от емоции.

- За трета поредна година спортист печели този приз. Как приемаш факта, че спорта побеждава политиката? Питам те в качеството ти на бъдещ икономист.
- Първо, това с бъдещия икономист е под голяма въпросителна. Драго ми е, че спортистите бият, защото това означава, че въпреки обсъжданията в последно време за всичките проблеми в спорта, за това, че успехите ни намаляват, всъщност успяваме все още да трогваме сърцата на хората.

- В самото начало на пътя ти до Мъж на годината е било детството. Сега майка ти, баща ти, баба ти и дядо ти те видяха как те награждават. Какво беше твоето детство?
- Имах много щастливо детство. Не само защото израснах здрав, прав и висок, а защото се и забавлявах. Детството ми беше изпълнено с приятели, деца, игри, шеги и закачки. Имах такова детство, каквото трябва да има всяко едно дете.

- Би ли променил нещо във физиката си, в характера?
- Може и да има такова нещо, но всичко с времето си. Все пак козметичната хирургия е напреднала доста.

- Но пък ръста си не можеш да намалиш.
- Не е сигурно. Не се знае.

- Имаш богата колекция от медали, рекорди и успехи, но в действителност колекционираш ли нещо?
- Не, не съм колекционер. Не си събирам нищо вкъщи, като изключим медалите, но не поради колекционерска стойност, а поради желанието да ги печеля.

- Колко беше първата ти заплата в живота?
- Много назад във времето ме връща този въпрос, но беше нещо от рода на 60 лева.

- Запази ли си поне едно левче за късмет, за по-голямо богатство в бъдеще?
- Не! С кеф си ги профуках всичките!

- А сега? Колко е заплатата ти?
- Тайна!

- А колко искаш да бъде?
- Много съм доволен от сегашната ми заплата и честно казано не ми трябват повече пари. Въпреки че, ако някой ти ги дава, защо пък да ги връщаш?!?

- Липсва ли ти нещо сега, когато си Мъж на годината?
- Липсват ми много неща. При всеки човек е така, все нещо не му достига. И аз искам все повече и повече! Надявам се да намеря сили да се спра някъде.

- Сега с кого ще споделиш радостта си?
- Със семейството.

- За какво си мечтаеш?
- За малко спокойствие и тишина, далеч от камерите.

- От какво се страхуваш?
- Частно казано в момента от нищо! Гледам напред, бъдещето е пред мен. Надявам се с малко късмет, повече воля и себераздаване, да постигна всичко, което ми е на сърце.

- Има ли разпространено твърдение, което не е вярно за теб?
- Ежедневно излизат всякакви неверни работи. Честно казано вече съм свикнал до такава степен, че не ми правят впечатление.

- Едно пожелание за онези над 10 000 души, които гласуваха за теб в анкетата на Дарик.
- Преди да им пожелая нещо, искам искрено да им благодаря. Направиха ме наистина щастлив! Пожелавам им много здраве, желая им много приятни моменти в бъдеще с мачовете на националния отбор!

- Ще ни обещаеш ли нови медали, на клубно и/или национално ниво?
- Би ми се искало много, но тъй като това е нещо, което не е толкова сигурно, не мога да го обещая. Но обещавам със сигурност, че ще направя всичко възможно да има много медали и да не изпускаме нито един оттук нататък!

Гонг