Любимо стихотворение

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

ЛЕКА НОЩ
Пърси Шели

Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!

Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!

Брой мнения : 2375 Age : 30 Registration date : 21.07.2008

Таня Хаджидимитрова - Мълния скитаща

Огън
Божествен
Изписа
Чертите ми в мисъл
Аз се родих
Мълния скитаща

Тръпне
Ефирът:

Ласкава нежност
Ювелирна
Болка
Обков за надежда ми сбира
Вяра да нося

Брой мнения : 96 Age : 31 Registration date : 20.07.2008

Това е превода на песента на Gavin DeGraw - I Don't Want To Be .

Нямам нужда да бъда нищо друго, освен сина на пазач в затвора
Нямам нужда да бъда нищо друго,от сина на специалист
Не трябва да бъда нищо повече, от детето на две диши,свързани в една
Част от това,къде отивам е част от това да знам от къде идвам

Не искам да бъда нищо друго,освен това към което се стремя напоследък
Всичко,което трябва да направя е да мисля за себе си и да имам мир.(душевен мир)
Уморен съм да гледам околните стаи,чудейки се какво да правя,
чудейки се кой би трябвало да съм аз.
Не желая да бъда нищо друго,освен себе си.

Заобиколен съм от лъжци навсякъде,където се обърна.
Заобиколен позьори навсякъде,където се обърна.
Заобиколен съм от кризи на личността,навсякъде където се обърна.

Аз единствения,който го забелязва
Не мога да бъда единствения,който е научил

Не искам да бъда нищо друго,освен това към което се стремя напоследък
Всичко,което трябва да направя е да мисля за себe си и да имам мир.(душевен мир)
Уморен съм да гледам околните стаи,чудейки се какво да правя
чудейки се кой би трябвало да съм аз.
Не желая да бъда нищо друго,освен себе си.

Моля за вниманието на всички:
ако не сте като тези или онези,
ще трябва да напуснете.

Идвам от планините,център на сътворението
Цялата ситуация,в която се намирам направи от глината камък
и сега разказвам на всички.

Не искам да бъда нищо друго,освен това към което се стремя напоследък
Всичко,което трябва да направя е да мисля за себе си и да имам мир.(душевен мир)

Уморен съм да гледам околните стаи,чудейки се какво да правя
чудейки се кой би трябвало да съм аз.
Не желая да бъда нищо друго,освен себе си.

Не искам да съм
Не искам да съм
Не искам да съм
Не искам да съм...

Луната
трескаво сияеща карета
с гърмящи сводове
и кипнали воали
ухае на отсечени гърла
дъхът кристално вкочанен
подобно на преплетена снага
потъва в мраморния диск на ветровете
Гърдите ми са гарвани
изскубнати и сини
обятия разкъсани по ледните дъна
а сребърният въглен се люлее
във мантия от яростна мъгла

Светослав Митев

незнам защо .. но ''Опълченците на Шипка'' е нещо страхотно за мен.. и ми е любимо

СБОГОМ ЛЯТО

Една жестока ножица със крясък
отхапа злобно моите коси,
разпръсна ги по пода като пясък,
гърба ми вече нищо не краси.

Червенат ами рокля в гардероба
посърнала, измачкана лежи.
Проскърцва закачалката със злоба,
че черната престилка и тежи.

Изсъхналия бански аз прибирам
с дъха на сол, на пясък и скали,
морето е горчиво каго бира,
че трябва с него да се разделим.

Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по- сива и от вихърния прах.

Довиждане, красиво мое лято,
аз вярвам, че ще бъда с тебе пак.
Днес бързам да се слея с мойто ято,
щастлива пред училищния праг.

1975, Петя Дубарова

Ами тъй като в момента уча Вазов някой стихотворения негови доста ми допадат но чак любиви нямам.Харесват ми "До моето първо либе","Хаджи Димитър","В механата".Хубави са препоръчвам ви да ги прочетете smile

Подкрепям Мими ''До моето първо либе'' е страхотно наистина!!!
Ето стихотворението дано да ви хареса:

Христо Ботев-До моето първо либе

Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден - млада си,
но чуйш ли как пее гората?
Чуйш ли как плачат сиромаси?
За тоз глас ми копней душата,
и там тегли сърце ранено,
там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!
Чуй как стене гора и шума,
чуй как ечат бури вековни,
как нареждат дума по дума -
приказки за стари времена
и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост,
запей как брат брата продава,
как гинат сили и младост,
как плаче сиротна вдовица
и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!
Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,
ще хвръкне, изгоро, - свести се!
Там, де земя гърми и тътне
от викове страшни и злобни
и предсмъртни песни надгробни...

Там... там буря кърши клонове,
а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка
кой глас ще ми викне, запее?
Кървава да вдигна напивка,
от коя и любов немее,
пък тогаз и сам ще запея
що любя и за що милея!...

Мерси за подкрепата а между другото това стихитворение го знам на изуст 8)

и аз наистина е жестоко!

ПРОЩАЛНО ПИСМО - от Габриел Гарсия Маркес

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Най-най-великото според мен!Дано да ви хареса!

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Наистина е много въздействащо Sad

да..радвам се че ти хареса Ванче...

Когато майката дойде тук,млада и красива
тогава баща и и постри къща на хълма.

Пролет след пролет минаваше,половин век измина.
Къдриците и побеляха.

Но на брега на река Йордан,
сякаш нищо не себеше променило
Същата тишина,същото място

Евкалиптовата гора,мостът,лодката
и соленият полъх,който идваше от водата

И ето,задават се по пътеката група с бебета.,
измивали са те в река Йордан техните крака.

Децата порастнали ,научили се да плуват
и техните младини протичали в разходки по двойки.

Но на брега на река Йордан,
сякаш нищо не себеше променило
Същата тишина,същото място

Това е превода на Horchat Hai Caliptus на Ishtar

Брой мнения : 2375 Age : 30 Registration date : 21.07.2008

Много е красиво smile

Помни,че всеки ден е ново начало за теб и няма значение какво се е случило вчера,миналя месец или миналата година.Ти можеш да започнеш на чисто сега и затова деня е толкова специален!

Това е мисъл от една книжка която получих за Коледа от една много близка приятелка, много ми хареса и реших да споделя с вас тази мисъл smile

За които се интересува книгата се казва Всеки ден е Коледа smile

Само който никога не е проливал явно или тайно горчиви сълзи,защото една прекрасна приказка е свършила и трябва да се раздели с героите,с които е преживял толкова приключения,които е обичал и на които се е възхищавал,за които е треперил и се е надявал,и без които животът му се е струвал празен и безмислен..

Това е част от Приказка без край..и тази част ми напомня за книгата Родени да побеждават..и за национала ни като цяло..

Брой мнения : 33 Age : 18 Registration date : 22.08.2008

Те толкова много, но едно от любимите ми е на Христо Смирненски - Роза Люксембург, най-вече заради една определена фраза:

Роза Люксембург
Не ще отпуснем мускули железни,
не ще сведеме пак чело,
че времето върти над тъмни бездни
великото си колело.

И върху него точи меч разискрен
гиганта огненочервен,
а в погледа му чист и детски искрен
усмихва се победен ден.

Ала в душите като черен камък
стои изправен спомен скъп —
стои обгърнат в синкав пламък
на вечна, негасима скръб...

Смъртта понякога е твърде жалка,
живота — непосилно груб,
а в черната прощална катафалка
лежи звезда наместо труп.

Пред погледа вулканен стълб се вдига —
вулкан от подвиг и копнеж,
и виждаш: цялата земя не стига
едно сърце да погребеш.