Мъдри мисли, цитати и сентенции

Радвам се,че ти харесва Виде

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Много са хубави, наистина

Именно в трудните моменти разбираме кои са ни приятелите и не просто приятели,а истинските и верните.Но реалността е коварна... Виждаш,че всеки път,когато си споделял нещо съкровено с т.нар. си истински приятел,той е използвал изповедта ти за свои изгоди.

Има хора които влизат и излизат от живота ми..има хора които идват нараняват ме и бягат..но ти си тази която дойде в живота ми..показа ми какво да живееш истински..научи ме да ценя човек като теб до себе си!Защото ти си истинска..и в най-трудните ми моменти,когато теб те няма до мен си мисля че целият ми свят се обръща и бавно се срива..но усетя ли твоята любов дори да си на другия край на света и помисля ли само за миг,че ти си единствения човек за когото скачам жива в гроба..осъзнавам че не трябва да ми пука от мнението на хора които не означават нищо за мен и са една малка частица в моя живот!А ти прекрасна моя приятелко винаги си готова да ми подадеш ръка и в най-тъжния ми момент ме караш да се усмихвам !

Исках да говоря с теб,но ме беше страх,страх от твоя отговор при въпроса "обичаш ли ме още " ,страх изпълнен с толкова отрицателна емоция и чувства.Когато събрах сила да го направя,вече беше твърде късно,късно дори да ме чуеш.Не спирах да плача,да плача за това какво беше и за това какво никога няма да бъде отново.Аз се нуждая от теб! Преди ме беше страх да говорим,а сега ме е страх от бъдещето,бъдещето без теб.Сега плача отново.Дали ще спра да тагувам ? Дали ще се смея отново.ЛИПСВАШ МИ " Липсва ми твоята усмивка,твоята коса, твоите очи , твоята душа ... лиспваш ми.Животът с теб беше моята незбъдната мечта,кратък но за винаги в сърцето ми.Незнам защо още има надежда в сърцето ми,но я усещам много надълбоко в душата ми.Сега седя и гледам мойта сянка,помня как твоята беше до моята и се смяхма заедно.Изгубен съм в спомените си... Не мога да продължа.Трудно е...Върни се моля те, върни се само за минута,искам да видя отново твоето лице.Върни се за да ме увериш че си добре, да ми дадеш сили да продължа,да знам че ме помниш кадето и да си.Липсваш ми.Обичам те.

Мерси,мерси I love you

Ще качвам и други

Кате много е хубаво hug

Имного вярно.. sad

Това са нещата...които исках да споделя с вас надявам се да ви харесат.

Какво прави фен на Националния отбор по волейбол на Япония след като отбора спечели мач срещу България?
Отговор: Гаси playstation-а и си ляга!

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Just meee Брой мнения : 3707 Age : 29 Registration date : 19.08.2008

мн ясно

Брой мнения : 613 Age : 28 Registration date : 20.07.2008

Когато човек остане сам със себе си,когато няма никого покрай него-той е в реалното,има ли около него хора-той вече е в сенките на живота.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Отношението между двама души не е връзка.Отношението образува връзка,но връзката не е отношение!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Задръжте малкото за себе си,а многото-навън.В малкото е силата!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Разпиляването на енергията не е жертва.Мнозина разпиляват живота си,а мислят че правят жертва.Без любов жертва не може да има!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всеки импулс,който произтича от любовта,е благословение.Всяка постъпка,направена с любов,е мощна във вечността и пребъдва

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Страхотни са

Just meee Брой мнения : 3707 Age : 29 Registration date : 19.08.2008

Страшни са Evil or Very Mad

имам цяла книга.... препоръчвам ви я 200 мисли на учителя страхотна...

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Когато крилата са уморени,
когато мeчтите не са покорени,
когато слънцето в тебе залязва
и усмивка не се забелязва.
Когато ръцете останат празни,
а стъпките са били напразни,
когато огънят стане жарава,
когато живота на смърт става.
Тогава и само тогава разбираш,
че в живота, любовта си заслужава...

------------------------------------------------

Мъдреците казват, че три източника
имат влеченията на човека: душата, разума и тялото.
Влечението на душата поражда приятелството.
Влечението на ума поражда уважението.
Влечението на тялото поражда желанието.
Съединяването на трите влечения ражда любовта!!!

------------------------------------------------

Идва времето,когато всичко зависи от нас.
Има събития,които обръщат хода на историята.
Има мигове,които обръщат съдбата на човек.
Днес вие сте на точното място в точното време,
защото всичко започва точно сега.

------------------------------------------------

Един ден любовта казала на приятелството:
- Защо съществуваш ти когато мен ме има ?
А приятелството отговорило:
- За да донеса усмивка, там където ти остави сълзи!

------------------------------------------------

Сърцето ми ще следва гласа на твоята цигулка
и ще прескача като подплашена сърна,
която тихо името ти шепне!
И вечер то ще се понася
с ангелски криле към лунните лъчи,
за които грижиш се сега.
И то изпълнено с надежда,
че бисерните ти сълзи ще изсуши...!
И в тишината то ще слуша
последното дихание на отминаващия ден
и чакайки знака таен,
ще слее се с тъмносиньото великолепие
на мистичното море на любовта!

------------------------------------------------

Много са хубави!

"Развълнувах се много навремето, когато Георги Иванов излетя в Космоса. И понеже аз също съм Иванов, си пожелах да стана космонавт". (Евгени Иванов - Пушката, волейболен национал)

страхотен е Евгени lof

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.

Ако виждаш препятствия по пътя,значи си отклонил поглед от целта.

Ако имаш мечта - позволи й да се сбъдне!

Живей така,че да те е срам да разказваш,но да ти е приятно да си спомняш!

Ако не искаш, когато можеш, няма да можеш, когато искаш !

Да! Думата отекна в главата ми, когато прорязах водната повърхност. Беше ледена, далеч по-студена от опасенията ми, но тази тръпка само увеличи възторга ми.
Чувствах се толкова горда от себе си, докато потъвах дълбоко в ледената черна вода. Не бях усетила уплаха дори за миг, само чист адреналин. Всъщност падането съвсем не беше страшно. Къде тогава бе предизвикателството?
Точно тогава ме улови течението.
Така се бях съсредоточила върху размера на скалите, върху явната опасност, която лъхаше от височината им, от стръмната им повърхност, че дори не се бях замислила за тъмните води, които ме очакваха. И през ум не ми беше минало, че истинската заплаха дебне далеч под мен, под надигащите се вълни.
Имах чувството, че вълните се боричкат за тялото ми, дърпат ме напред-назад помежду си, решени да ме поделят, пък било то и на парчета. Знаех как да се боря с мъртво вълнение – плувайки успоредно на брега, вместо да се насочваш право към него. Но теориите нямаха особена полза, след като не се ориентирах къде е брегът.
Дори не се ориентирах къде е повърхността.
Разбеснялата се вода бе черна във всички посоки, не прозираше никаква светлина, която да ме насочи нагоре. Гравитацията, така всемогъща, когато се съревноваваше с въздуха, не можеше да се бори с вълните – не усещах никакво подръпване, никакво потъване в която и да било посока. Усещах само ударите на течението, които ме подмятаха като парцалена кукла. Борех се да задържа дъха си, да заключа устни около последната си глътка въздух.
Не се изненадах, че халюцинацията ми беше до мен. Едуард ми дължеше поне това, имайки предвид, че умирах. Но се изненадах колко уверена бях в това. Щях да се удавя. Ето, давех се.
– Продължавай да плуваш! – умоляваше настойчиво Едуард в главата ми.
Накъде? Не виждах нищо освен тъмнина. Нямаше накъде да плувам.
– Престани! – заповяда ми той. – Да не си посмяла да се предаваш!
Ръцете и краката ми изтръпнаха в ледената вода. Вече не усещах ударите на течението с такава сила. По-скоро замайване, безпомощно въртене във водата.
Но все пак го послушах. Насилих ръцете си да продължат да се протягат, краката си да ритат по-силно, макар всяка секунда да сменях посоката на движението си.
Едва ли имаше особена полза от старанията ми. Какъв беше смисълът?
– Бори се! – изкрещя той. – По дяволите, Бела, продължавай да се бориш.
Но защо?
Не исках да се боря повече. И то не заради световъртежа или студа, или безсилието на ръцете ми, чиито мускули се предадоха на изтощението. Бях почти щастлива, че всичко приключва. Това бе далеч по-лесна смърт от другите, пред които се бях изправяла. Странно спокойна.
Замислих се за миг за клишетата, за това как уж целият ти живот минава като на лента. Имах такъв невероятен късмет. Та кой би искал да гледа повторения?
Но видях него и нямах никакво желание да се боря.
Образът бе толкова ясен, толкова по-отчетлив от спомена. Подсъзнанието ми бе съхранило Едуард с безпогрешна детайлност, беше го запазило за този последен момент. Виждах съвършеното му лице, сякаш беше пред мен, точния оттенък на ледената му кожа, извивката на устните му, линията на челюстта му, златото, което проблясваше в гневните му очи. Естествено, сърдеше се, че се предавам. Зъбите му бяха стиснати, а ноздрите – разширени от ярост.
– Не! Бела, не!
Ушите ми бяха потопени в ледената вода, но гласът му бе по-отчетлив от всякога. Пренебрегнах думите му и се съсредоточих върху звука. Защо да се боря, след като така се чувствах толкова щастлива? Дори докато дробовете ми се присвиваха за въздух, а краката ми болезнено се схващаха от студа, се чувствах доволна. Бях забравила какво е усещането за истинско щастие.
Щастие. Това чувство правеше цялата тая работа с умирането съвсем поносима.
В този момент течението най-после победи и рязко ме запокити в нещо твърдо, в скала, невидима в мрака.
Цапардоса ме право в гърдите, блъсна ме като железен прът и въздухът излезе със свистене от дробовете ми, избяга в гъст облак сребърни мехурчета. В гърлото ми нахлу вода, давеща, пареща. Железният прът сякаш ме влачеше, теглеше, отдалечаваше ме от Едуард все по-дълбоко в тъмнината, към дъното на океана.
Сбогом, обичам те, беше последната ми мисъл.

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

JuSt SmIlE Брой мнения : 625 Age : 31 Registration date : 13.08.2008

аааааааааа страхотен цитат

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Защо ми разкрихте какво ще се случи