Аз вече не съм ученичка,
но имам няколко учители,
които цял живот ще помня.
Всъщност 6.
За 12 години.
Първо е учителката ми от 3 и 4 клас.
Позитивен, усмихнат човек.
Ужасно скромен и светсен.
Албена Славова.
Научи ме на толкова много неща,
че цял живот ще съм й благодарна.
И до ден днешен като я видя и се умилявам.
Обичам я. И тя мен.
След това учителката ми по математика от 5-ти до 7-ми клас.
Човекът, който направи така,
че разбирам математиката идеално.
Маргарита Янева.
Възрастна, много строга, много принципна, много човечна.
Обожавах часовете й.
Обожавах кабинета й.
Най-приветливият. Най-слънчевитят. Най-топлият.
Като отидох в Езикова гимназия, малко след това,
се разболя от рак.
За 6 години я видях само два пъти, пенсионирана по болест,
със забардка, прикриваща опадалата коса от химиотерапията.
Но все така усмихната.
Прегърна ме.
Оттогава не съм я виждала.
Бога ми, дори не знам дали е жива.
Мъчно ми е.
Другите 4 учители срещнах в гимназията.
Учителката ми по БЕЛ.
Надежда Миланова.
От 8 до 11 клас.
Най-строгият човек.
Най-прекрасният.
Тя ме накара да заобичам литературата с цялата си душа.
Тя ме накара да се боря за 6-цата.
Нейната шестица беше най-изстраданата, най-сладката.
Тя ме подкрепи 4 години в желанието ми да уча журналистика.
Тя ме напътстваше 4 години всеки ден.
Тя ми изнасяше уроци всеки час,
всеки ден, всяко междучасие.
Много ме обичаше. Много. Грижеше се за мен като майка.
Ще съм й задължена цял живот.
12-ти клас напусна училище.
Защото й давах 280 лева.
А си намери работа в един офис за 600.
Но продължи да ми помага.
Дойде на бала. Сподели ми, че й е много тежко,
че не е учител, защото обича работата си.
Мен ме приеха това, за което се борихме с нея 5 години.
А не успях да я открия да й кажа.
Да й благодаря.
Но не е късно. Аз ще я намеря.
Друг учител - Лариса Михеева.
Класната ми 11 и 12 клас.
А преди тези класове ми беше учител по биология.
Свестна. Ужасно много.
Закриляше ни все едно бяхме нейни деца.
Пазеше ни.
Караше се с колеги и заставаше на наша страна.
Цял живот ще съм й благодарна.
(класната, когато ни даде дипломите)
И 2-ма учители по английски.
Винямин Пеев.
Човек, живял години наред в Лондон.
Мъдър, ужасно добър и кротък, разбиращ те, помагащ ти.
Той ме научи на английски.
Леко, с търпение, не се е скарал нито веднъж.
Всички го обичаха.
И още един - Линкълн Фрейджър.
Американец, преподава ми 10 и 11 клас.
Най-големия сладур.
Той не ми беше учител. Той ми беше приятел.
На 25. Все едно ни беше съученик.
Ходехме на кафе заедно, на екскурзии.
Обожавахме го. Беше взискателен, най-мразеше някой да преписва.
Никой при него не си го и помисли.
12 клас се върна в САЩ, баща му почина.
Изпратихме го с рев. С подаръци и тъга в очите.
Когато завършихме, на балът,
в ресторанта, той дойде.
Все едно небето се разцепи и го изпрати.
Беше прелетятл 24 000 км за нашия бал.
Цяла нощ плакахме с него.
Няма да забравя, когато в 05:00 сутринта си тръгна и го изпратихе с аплодисменти.
Каза ни:
"I'll be proud of you all my life! You're my family, you're my kids! I love you!"
("Ще бъда горд с вас цял живот! Вие сте моето семейство, вие сте моите деца! Обичам ви!")
И сега, като си го припомням, пак ми се плаче.
(Линк за част от класа)
(Пак Линк
: )
Има и други учители, които оставиха огромен отпечатък в мен.
Учителката ми по химия, която ме накара въпреки омразата ми към химията
да се боря до края да я разбера и да получа 6.00.
И се преборих, гордея се.
Учителката ми по испански? О, да.
80 годишното бабе, което беше изперкало.
Няма такъв колорит, липсва ми, по дяволите.
(80 годишната г-жа Тасева в любовна прегръдка с момчетата,
които биеше с дневника и им пишеше безпричинни двойки всеки ден.)
Г-жа Търнева, и тя.
Историк, патриот.
Преподавала ми е по история и по свят и лчиност.
И по руски, защото е учила и руска филология.
Уникална!
(Детелина Търнева с част от любимия си клас :
)
И много, много, много други, със сигурност от вълнение пропускам някого.
Ох, оплеснах се.
Едва ли ще ме и прочетете де.
Едно само ще ви кажа -
оценявайте учителите си докато учите,
защото после е късно.
И много липсват.
: