Предлагам тук да слагаме теми и есета,които сме писали
20.08.08 Олимпийски игри 2008
Волейбол-мъже
България-Русия
1-3
Разсъмваше се...не знаех колко е часът,но не ми и трябваше да знам!Единственото,което исках в 5 сутринта е да се насладя на поредната победа на любимия ми отбор-Българският Национален Отбор по волейбол-мъже.
В този ранен час нашите лъвчета трябваше да се изправят срещу един наистина труден,но преодолим съперник.Съперник,който ни е побеждавал,но и сме побеждавали...Съперник,който отрича българското-РУСИЯ.Всички знаехме,че няма да е лесно.Но във всички нас тлееше една голяма надежда за победа.Надежда,толкова силна...Тлееше мечта за победа...Мечта осъществима...За съжаление обаче и съдбата и късметът си знаят работата.
В този Олимпийски цикъл българите бяха придружавани от необястними и трудноразрешими проблеми.Проблеми,костващи ни победата и олимпийската титла.Проблеми,обърнали всичко с краката наобратно...Случаят Пламен Константинов...
Пламен Константинов-основата на този отбор,мечтаният капитан,верният приятел,прекрасният човек,но и най-големият потърпевш на Олимпийски игри Пекин 2008.Случаят Пламен,Сагата Пламен,с какви ли не имена беше наречен този удар,да точно удар,отправен към златните ни момчета...Една допинг проба,един лист хартия,едно вещество-тестостерон.. Малко са хората,разбиращи цялата ситуация...Малко са хората,поставили се на мястото на Пламен...Малко са хората,които не търсеха виновен и невинен...Малко са...но важното е,че ги има..Много са хората,чиито сърца останаха разбити..Много са хората,които няма да забравят всичко това...Много са хората,чиито надежди останаха празни..Но най-много са хората,които не спряха да подкрепят Пламен,а това сме всички ние-феновете,семейството и приятелите му..За 3 дни Капитанът ни пропътува хиляди километри в името на нас,на България,на отбора,на себе си!Върна се в Олимпийското село,доказа че е невинен..Доказа защо е капитан на всички онези,които се чудеха..Доказа,че е истински лъв...
След всичко това преживяно,ние продължавахме да вярваме в тази победа,тази игра,тази страст..Защото знаехме,че отборът ни е единственият,който би могъл да стори невъзможното.
Започна и този спектакъл.От самото начало се виждаше класата на двата отбора,но някак нещо изпъкваше много повече на тази картина-Волята и Героизмът на българите.Всички те се бориха до последно..Загубиха,но не заради себе си или играта си,а заради няколко съдийски грешки..Грешки,непростими...И въпреки резултатът 1-3 за Русия,никой не падна духом...
‘’Това,което те убива,те прави по-силен’’..Всичко това ни направи по-силни..Да,милиони разбити сърца…милиони несбъднати мечти..12 тъжни лица,12 разочаровани лъва,12 неугасващи и спиращи дъха ни таланти..Защото не резултатът е важен..Важно е сърцето,важна е душата...
В този мач,в този спектакъл видяхме всичко-сълзи и радост,тъга и щастие,грешки и проблеми,но най-вече-една единствена морална победа за България...Това не беше просто мач,а пример за поддръжание!!!
есе по БГ
за нещо спортно и ест реших че ще пиша за волей
Индекс 
Галерия 
Заглавие: Теми,есета 
