Любовта Ви към волейбола...

Реших да направя тази тема за да кажете кога за първи път гледахте мач на нашите момчета
разбира се ако помните. Разкажетe на за вашите случки с тях ако
сте ги виждали на живо и разбира се ако има форумци трениращи
този прекрасен спорт кога за първи път стъпихте
в залата и запчнахте с волейбола? Ии за да обобщя темата ще кажа само: "За някой волейбола и само спорт, но за други той е начин на живот и религия"!
Вие сте...

Брой мнения : 613 Age : 28 Registration date : 20.07.2008

Ами,за първи път гледах волейбол по ТВ-то преди две години,когато нашите момчета спечелиха първите бронзови медали.Две години подред ходя във Варна специално заради националите.Просто няма такова изживяване ! lof

Публиката е страхотна! :yes dance

JuSt SmIlE Брой мнения : 625 Age : 31 Registration date : 13.08.2008

ами на мене преди много ми харесваше женския волейбол и гледам в програмата че ще има мач по евроспорт и аз се нагласявам да го гледа ама то се оказа че е мъжкото първенство това преди 4-5 години някъде ники иванов още беше в отбора. Един път отиваме с майка ми и баща ми на гранда при наши приятели,които бяга отседнали там, и по едно време гледам едни такива високи да вървят и викам на баща ми: Тате,тате абе тези не ги ли даваха по телевизора? После преди 3 години успях да убедя баща ми да отидем в спортната и оттогава съм пропъснала само един мач защото бях на другия ден на изпит и освен това нямаше билети.
Един път отиваме ние с приятелките ми за снимки и автографи и се снимахме със Супер Бобо и аз тръгвам да разглеждам снимките.Обаче в това време едно от момичетата с които бях се е наредило да се снима с него. Аз нали съм си блейка и не ги виждам и се седя и по едно време се обръщам и тя ми се усмихва и вика айде да на снимаш и аз :ОПА!Що не каза по-рано. И Боби някъв такъв се хили аз после направо цялата бях червена

Много хубава тема...

Та аз започнах да гледам волейбол редовно т.е. всичките мачове от 2005-а година. Преди това баща ми гледаше мачове, но на мен някак ми бяха безинтересни (даже не мога да си го обесня как така!?) Тогава тренирах волейбол и си спомням, че за 1-и път на живо гледах европейска квалификация със Словакия. Тогава треньорката успя да ни вкара безплатно и ми беше МЕГА ЯКО, защото за първи път като чувах как вика публиката, как подкрепя отбора...
После дойде ред и на Световната лига същата година....Спомените при мачове с Куба, Италия и Франция са незабравими. Тогава нямах възможност да гледам всичките мачове, защото някои бяха по-късно, но пък след това като чакахме волейболистите ми беше супер готино. Снимах се тогава с моите любимци, взех автографи от всички и ми дадоха списания, картички, плакати. Направо бях напълнила торбата със спомени...
Просто този спорт си ми е страст. Първоначално гледах само национални отбори, но в последствие гледах и вътрешни първенства ако волейболът е добър.
Аз обожавам да го играя и при всяка възможност и аз се нареждам на мрежата...В училище бяхме 4 човека, които можеха да играят, но в последствие всички се научиха

Брой мнения : 2179 Age : 31 Registration date : 17.07.2008

Силве, и мен ме запали баща ми. Доста време вече мина... Very Happy

Спомням си, че съм гледала няколко мача и когато тренъор не беше Мартин. Всъщност в началото нищо не разбирах и за всичко питах: "Защо е така?" и тъй докато не прочетох накрая правилника от FIVB. Следях отбора, не изпусках мач, запалих се...За пръв път ги видях на живо на мачовете с Китай от СЛ (2007 трябва да е било)... Беше интересно, никого не познавах и се движех в тълпата, бях с Надето /най- добрата ми приятелка от сумати време/. Варна ни е малко далеч, но пък всичко си заслужава... Едва ли ще забравя мачовете с Куба от СЛ, цялото световно... По принцип не обичам да ставам рано, но за мач съм на линия за 5 минути, без значение колко е часът. От вече няколкото ми срещи с националите има много весели моменти, например като се снимах с Владо първия път, за момент не знаехме къде е фотоапаратът и тем подобни...
Волейбол в училище играя, ако може така да се каже, тъй като не става много много, от 5 клас, иначе тренирам отделно от близо година.
Не знам, някой сигурно ме мислят за маниачка, ама въобще не е така! Very Happy

Този спорт ме разтоварва, обичам да го играя и да го гледам /страст са ми националните отбори, но клубните също ги следя/, намерила съм много нови приятели точно покрай волея smile

Не мога да го опиша точно с думи, просто ме влече...

miss_clever написа:: Не знам, някой сигурно ме мислят за маниачка, ама въобще не е така! Този спорт ме разтоварва, обичам да го играя и да го гледам /страст са ми националните отбори, но клубните също ги следя/, намерила съм много нови приятели точно покрай волея Не мога да го опиша точно с думи, просто ме влече...

То и при мен всички ми викат, че не съм наред толкова да се запалвам по
спорта, но пък това си е супер и някак определя и самата мен. Да речем много по-бързо се сприятелявам с хора, с които мога да говоря за мачовете, за спорта. А да не казвам, че за мен височината е голямоооо предимство

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

И мен тати ме запали по волейбола,
следя го точно от където и Силвето е почнала.
Време е да разкажа и аз моите срещи
и историйки с отбора.
Първия мач, който гледах беше с Куба.
Тръгнахме от Търговище аз, тати и 3 негови
приятели, помня от къде сме минали,
за да отидем до тях и да тръгнем - бяхме с 1 кола май,
помня от къде си купих вода, помня
също, че после не ми и трябваше.
Пристигахме във Варна, много време преди мача.
И решихме да отидем да пием кафе на барчетата
пред залата.Когато пред мен се яви
тази зала, тази красота, унемях ...
Който не е бил там не може да си представи
колко е красива залата отвън.
Как съм излязла от колата и
съм седнала на кафетата, не зная.
Стана време да влизаме - 3 часа преди началото на мача.
Влязохме ние и през една врата видях
полето, пода, после продължихме и когато вече
видях цялата зала отново унемях ...
Нямаше по-красиво място, на което да съм била.
3 часа седяхме там, но за мен те бяха като 2 минути,
можех да седя и да гледам с години, нищо,
че нямаше играчи на полето.
Перфектната гледка в перфектния свят.
Помня също, че на този мач почти не съм викала,
наистина бях унемяла, аз наистина тогава не успях да викна дори един път.
Мачът свърши и сякаш светът свърши,
залата започна да се празни
и аз, колкото и да не исках,
трябваше да стана и да изляза.
На следващите мачове беше
същото, но този път пеех,
скачах, танцувах, душата ми играеше.
Обръщам се назад и виждам едно море.
Море, изпълнено с надежда и вяра за по-добро.
На тези мачове нямах възможност да остана
и да се снимам с играчите, но за мен това не беше важно,
защото знаех, че и това ще се случи.

Случи се, отново не помня мача,
беше през 2005, помня, че имаше
и други мачове на жените
и на другите отбори, с които ние се бяхме
срещали или предстоеше да се срещаме.
Тогава тати и неговите приятели останаха да гледат,
а аз само слязох долу,
нито знаех къде да отида
и как да стигна, просто вървях
с апарат, знамена и фулмастер в ръка.
По едно време пред мен
излезе един коридор ли и аз не знам как
да го нарека и там имаше 4-5 момичета.
Те разбраха, че съм ''нова''.
Отидох до тях и разбрах, че това е мястото.
Заговорих се и се сприятелих с тях.
Дебнехме кой ще излезе от съблекалните.
Първи мисля, че беше Дани Милушев.
Като видях, че се задава, нещо ми стана,
не знам какво обаче...
Снимах се с него, говорихме си,
той дори позволи да го цункаме,
после дойде и Матей,
тогава вече вашата мила Иванка
щеше да тръгне да скача,
той говореше с някакъв японец,
на нас ни стана неодобно да го прекъснем,
но когато мина покрай нас, той каза
"Снимка ли ще се правим?"
Аз измънках само едно ''Мхм"
Прегърна ме и тогава почувствах,
че ще полетя, почувствах, че мога
да направя всичко,
прегърнах го и аз, по-точно
прегърнах сака му
Ръката ми се оказа твърде късичка
Каза ни ''Чао'' и отмина.
След това мисля, че излезе Ники Найденов.
С него не помня почти нищо,
но имам снимка с него.
Следващият беше Евгени,
когато видях този огромен човек да приближава,
си изпуснах апарата, батериите се извадиха,
аз ги сложих за 1 секунда и
като отидох до него, той ми каза "Оправи ли се",
аз казах ''Да'', но той не се беше оправил.
Бях сложила батериите наобратно
и снимката ми с Евгени не излезе.
На следващия ден имаше много повече хора,
тогава се снимах с Андрей,
исках подписи от Стоев, Христо Цветанов, Матей пак,
хората си заминаха, но Пламен не идваше,
беше в залата и гледаше мач.
Чакахме много време, но трябваше да си ходим,
на следващия ден разбрах, че 5 минути, след като
си тръгнах, той е излязъл.
Тогава обаче тати видя един негов познат(има много познати сред
волейболните хора, все пак е треньор)
от официалните лица, извика го и
му даде знамето ми, за да го подпишат
момчетата в съблекалните,
след края на мача си получих й знамето.
Подпис и под него стоеше номерът на играча.
Пламен беше в центъра с неговия огромен подпис,
който има, знае колко е голям и красив,
имах и от Марто.
Това знаме в момента ми е на
една ръка разстояние.
Следващия цикъл от срещи
беше невероятно, уникално просто,
останахме да гледаме жените
и след 1 гейм видях Теди
5-6 реда преди мен,
изтрелях се като ракета,
не признавах ни седалки, ни облегалки,
бях като Тарзан
Само като се сетя сега и
Отидох запахтяна
и го бутнах, като се усмихна,
аз просто забравих, че се уморих,
подписа се, а тати отгоре ме снима,
след това почти всички ме последваха.
Викам не можа да си догледа мача от мене.

Тази година, финалите на купата на Б-я, във Варна.
Видях Ники Николов и Теди, имаше и други играчи,
но повечето не бяха национали.
Тати видя Петър Бакърджиев, който
е от моя град и му е бил учител
и треньор по волейбол.
Отидохме при него, те си говореха,
тати му каза, че искам да бъда спортен журналист,
той много се израдва и когато си говориха ме попита
за това кога е мачът между Тренто и Пиаченца
и аз естествено отговорих.
След това си ударихме гепи с Пепи и си заминахме.
Докато говореха с тати, на 2 метра
от мене загравяше Теди,
отново перфектната гледка в
перфектния свят.
Бях си забравила апарата,
но не ме вълнуваше много много.
Стигаше ми и това.

Уникално е преживяването и
нищо не може да се сравни с него,
по телевизора не може да се усети
и грам, там е котел...
НЕОПИСУЕМО !!!

JuSt SmIlE Брой мнения : 625 Age : 31 Registration date : 13.08.2008

наистина ванче права си по телевизора не може нищо да се усети друго си е да си там в залата и да викаш. аз имам доста забавни моменти сега като се замисля. първият път като видях матей щях да се пребия за да ида за снимка понеже аз блейката си гледам той минава и не видях една стълбичка е паднах ама се снимахме поне. също така много яко са ме отъпквали като чакаме за снимки и после пръстите ми яко болят ама не ми пука изобщо дано лятото да може всички да се видиме по мачовете

На живо просто е уникалноо... не мога да го опиша с думи
как съм се кефила на целия ни отбор
това лято когато играеха във Варна.
Най-хубавото нещо всяка лято! Evil or Very Mad

Брой мнения : 9773 Age : 32 Registration date : 08.07.2008

Определено, всички тук живеем за мачове и отбора ни lucky

Брой мнения : 154 Age : 35 Registration date : 18.10.2008

На живо Левски -Сиконко са много сладки sleeep

само да ги гушкаш .Тази година на тулнира Атаро Клима бяха големи сладури!

Ами аз за първи път на мач на националите на живо ще ходя тази година и няма какво да разказвам за срещите си с тях,но за първи път във зала стъпих на 2.6.2007г.От тогава по-голямата част от времето си прекарвам там.Волейболът е играта,която ми дава всичко от което имам нужда.Не бих заменила и един ден прекаран в залата за каквото и да било.Волеъболът ме кара да се чувствам щастлива.Благодарение на треньора ми се запалих по този спорт-той ме откри и ми предложи да отида на една тренировка и ако не ми хареса повече няма да ходя..Ии от там се почна Very Happy

Сега не мога да си представя живота ми без волейбола.а и не искам..Ако започна да ви описвам дългите дни прекарани в залата,състезанията,колко усмивки съм раздавала след победната точка ии колко сълзи са падали от очите ми след загубите трябва да пиша доста дълго време,но знам,че всичко това си е заслужавало и че някой ден целият ми труд ще се възнагради..И като заключение искам да кажа,че волейболът за никой не може да бъде САМО игра smile

Брой мнения : 154 Age : 35 Registration date : 18.10.2008

Ти си напълно права ,волейболът не може да бъде само игра .Той е нещо повече карате да мислиш ,да расъждаваш и да поемаш отговорност.Това е интелектуална игра Evil or Very Mad

Да волейболът е най-интелигентната игра..и както каза Елито още в началото на дискусията-волейболът рано или късно се превръща в начин на живот

мисля че всеки,който се докосне до магията на този спорт макар и за много малко,постепенно става част от него,а и самия спорт започва да става начин на живот..но това или го имаш в сърцето,или не smile

Разбира се,че е така..не можеш да накараш някой насила да обикне волейбола,но то се пристрастяваш и без да го искаш Very Happy

да..

Брой мнения : 154 Age : 35 Registration date : 18.10.2008

Те са земни ,и не се държат като другите звезди.Чесно Ви казвам футболистите са толко високомерни , един автограф неискат да ти дадат.

А виш наще момчета усмихват ти се , хвърлят по някоя шега за да те отпуснат dance

Абе те футболистите ни хем не са толкова талантливи и можещи (с малки изключения разбира се) хем пък имат огромно самочувствие.Наистина хубаво е ,че момчетата ни,дали на родни фенове или пък не,винаги уважават публиката си smile

няма място за сравнение между футбола (българските футболисти по-специално) и волейбола...

Определено-волейболистите ни са с класи по-напред от футболистите ни..така,че няма смисъл да ге съпоставяме..

Ами гледах за 1 път волейбол преди близо 6 години. Тогава нашите играха в Аржентина на световното първенство по волейбол и ако не се лъжа беше в Аржентина. Тогава завършихме на 9 място, но нашите бяха мн добри smile

.

Брой мнения : 588 Age : 30 Registration date : 16.06.2009

Уха, аз имам да пиша ppp

Аз когато бях във 2 клас майка ми много държеще да ходя на народни танци и ходих за 1 година и казах там няма да стъпя повече НЕ МИ ХАРЕСВА.И после бях силно решена, че трябва да тренирам нещо с моята бест фр Поля тръгнахме на плуване ама и това не ми хареса особено.На края случайно хванах някакъв мач по ТВ, волейболен и реших, че това е спорта и тука намерих къде да тренирам, бях в 4 клас.В началото нищо не знаех, нищо да правя и първата година направо не знам как издържах.После просто се влюбих, треньорът мнохо ме харесваше като играч и казваше, че съм много добра разпределитела и тука играех-ходех по състезания, най-хубавото беше в Казанлък, просто невероятно.И не знам от кога гледам волей, но е една голяма любов.Нямам търпени да тренирам, много се забавлявам.
Иначе не съм виждала мач на живо, просто съджата не беше справедлива, моите съотборници ходиха да гледат един мач на наще с Полша, а аз точно тогава трябваше да заминавам за Милано и тука още не ми се е отдало възможност да видя, но силно се надявам скоро и това да стане.
Просто моятя любов към волейбола и неописуема.Не можете да си представите какво е.За мен животът ми е за да гледам мача с Япония в събота се скарах с моята приятелка тук, защото събота е ден, който се излиза в компания и такива неща, а аз не ще гледам волейнол, но въпреки всичко после й мина.Все пак волейболът е невероята игра..ОХ сега се сетих гледала съм един мач, божеее, но тогава не разбирах много.Беше един мач на шуменския отбор с някой друх, а,а Шумен яко паднаха Very Happy

Иначе миналата година имах възможността да видя невероятни зали, защото ходих в едно градче в Итариля, Боарио където беше невероятно.Аз обичам волейбола, обичайте го и вие.Ах, вярно то и вие го обичате Very Happy

ех ех Румии личи си любовта ти към волейбола и мисля че точно ние сме тези,които те разбираме най-добре..иначе поздравления,че си видяла какво всъщност трябва да е нивото на волейбола в България...Ще се радвам някой ден да ет видим и теб и да викаме с пълно гърло за отбора ти и да те подкрепяме! hug

а за националите-надявам се скоро да ги видиш и да усетиш тръпката! lof

Брой мнения : 588 Age : 30 Registration date : 16.06.2009

scorpio написа:: ех ех Румии личи си любовта ти към волейбола и мисля че точно ние сме тези,които те разбираме най-добре..иначе поздравления,че си видяла какво всъщност трябва да е нивото на волейбола в България...Ще се радвам някой ден да ет видим и теб и да викаме с пълно гърло за отбора ти и да те подкрепяме! а за националите-надявам се скоро да ги видиш и да усетиш тръпката!

Еми чакам 2010,затова се надявам да се класират!Защото световното е в Италия! lof