Симона Пейчева: Искам момиче
На 17 декември едно от последните ни Златни момичета в художествената гимнастика ще излезе в пенсия. Звучи страшно, защото тя е само 23 години. "Може би имах какво още да дам, но според мен и това стига", казва Симона Пейчева. Решението е трудно и страшно за всеки един спортист. Мнозина така и не успяват да го преживеят. Крехкото момиче обаче е надвило страховете, липсата на прожекторите и слиза от подиума, за да стане едно от всички. По време на разговора ни се убеждаваме в това. Малцина от околните я разпознават.
Раздялата
Рано или късно все някога трябваше да се откажа. Навремето момичетата го правеха доста по-рано. Сега възрастовата граница се вдигна. Решението ми е добре обмислено. Исках да си тръгна след голямо първенство. А по-голямо от Олимпиадата няма. Насъбраха ми се и доста странични фактори. Всъщност това не е първата ми раздяла, но малцина го знаят. Бях се отказала и след световното в Баку. Просто ми писна! Исках да се отърся от гимнастиката. Но треньорката Мариета Дукова успя да ме разубеди. Остави ме да бездействам 2 месеца. После ме покани в залата да съм покажела нещо на по-малките. И ме прилъга. Освен това трябва да имаш стимул. Не можеш да лежиш на стара слава. Така нищо не става.
Гимнастиката
Не съм си поставяла цели, но знам, че няма да се разделя завинаги с нея. Може би един ден ще бъда треньор или пък ще помагам с друго. Засега обаче искам да си почина. Да се откъсна от един живот, който съм водила толкова години. Искам да видя нещата от друг ъгъл. При нас има и друга практика. Треньор ставаш, като поостарееш. Смята се, че младите нямат опит. Не се притеснявам, ако един ден работя във федерацията. Това не значи, че ще седна зад бюро. Можеш да вършиш доста повече неща, когато ходиш по залите и виждаш проблемите на място.
Последното състезание
Олимпиадата настина е нещо невероятно! За мен тази в Китай беше две класи над предишната в Атина. Художествената гимнастика е чисто женски спорт. Ние сме една затворена среда. И в един момент попадаш на място, където има ужасно много спортисти, каквото е олимпийското село. Всички говорят само за състезанията. Виждаш колко хора в най-различни спортове преживяват успехи и падения. Гледаш на екраните как един се радва, а друг плаче. Това те зарежда с енергия. Контактувах предимно с българите. Е, заговаряхме се и с чужденците. Разминавате се, казвате си няколко думи, разменяте шапки или значки. Забавно е.
Сълзите в Пекин
Нямаше как да ги скрия! Бях толкова разочарована! През всичките години не съм била толкова уверена в себе си. Винаги съм излизала да изигра съчетанието, пък каквото се получи. Сега бе друго. На всяка цена исках да спечеля. Бях пренавита и това ми попречи.
Славата
При нас всяко чудо трае 3 дни. В другите страни имат политика в това отношение. Обичат шампионите си. При нас никой не ти предлага нищо, след като спреш. На мода са певци, певици, манекенки и участниците в риалити шоутата. Ние явно не ставаме за реклама. Който го дават по телевизията всеки ден, той печели.
Парите
Не съм осигурила живота си, а можех. Имах предложения да се състезавам за Русия и Украйна. Но не ги приех. Казах си - аз съм българка. Нищо, че един сънародник бе казал друго - патриотизъм спортист не храни. Животът не е само национална гордост. А у нас освен футболистите другите печелят прекалено малко. Аз на 14 години започнах да взимам заплата като националка. Не вярвах, че това ще стане, но се случи. И оттогава се издържам самостоятелно. По това време съучениците ми киснеха по кафенетата и харчеха парите на родителите си. Радвах се, че не съм като тях, но сега нещата се обърнаха. Те се утвърдиха в други сфери на живота, докато аз тепърва прохождам в него. Говорила съм доста по тези въпроси с други спортисти. С Боевски, с Йовчев. Вижте какво прави Йордан - участва във всякакви шоута и програми. От тях се издържа.
Настоящето
Първите три месеца бяха странни. Все още съм в процес на ориентиране към това, което ще правя в бъдеще. Не се виждам като бизнес дама.
Нещата трябва да ти идват отвътре. Иначе нищо не се получава. Сега гледам да завърша НСА. Стигнах до дипломиране, а преди все нямах време. Почивам си. Толкова не съм спала през живота си. Преди нямах време за нищо. Имах един почивен ден и се чудех какво да направя в него. Дали да свърша нещо, или да избягам извън София, за да си почина. Сега имам свое време. Когато се върнах от Китай, най-после си позволих истинска ваканция. Изключих телефона си и заминах за Гърция. Беше страхотно! А и никой не ми се обаждаше. Бях малко учудена, но ми дойде добре. Сега мечтая да посетя Испания. Харесала съм си Марбея от едно състезание. Уникален курорт. Въпреки че тогава видях само хотела и гледката от прозорците.
Пишман турист
Обиколила съм много места, но съм видяла като хората само две - Париж и САЩ. Иначе програмата беше от летището до хотела и после залата. Такава е съдбата на състезателите, които участват във финалите. Останалите винаги имат един почивен ден. Той обаче винаги съвпада с най-важния етап от надпреварата и така излиза, че най-добрите състезатели винаги са прекарани. Видях френската столица и Щатите по случайност. В Париж останахме един ден повече, защото нямаше полети до София. И успяхме да го разгледаме. Страшно ми хареса. В САЩ пък бяхме на лагер и в почивките се разхождахме. Щатите имат своя чар. Най-много обаче ме е впечатлявала Япония, макар и че там гледах нещата от хотелската стая. Всичко е толкова различно. Наистина друг свят. Бих искала да го посетя като турист.
Сладък живот
Имам време, но не за барове и дискотеки. Мина ми времето за тях. Сега трудно издържам да стоя цяла нощ, да се бутам с хората и да ми дъни музика. Излизам, но предпочитам тихите места като някой приятен ресторант.
Бъдещето
Имам някакви планове, но все още са неясни, за да говоря за тях. Надявам се, че ще осъществя всичко, което искам, и в новия си живот.
Както в кариерата, така и в личния.
Забулени тайни
Имам приятел. Много сериозен, и то от 2 години. Не можах да повярвам, когато се появиха онези истории с Пламен Константинов. Между нас не е имало нищо. Просто бях свидетел на тежката ситуация, в която той изпадна по време на Олимпиадата. Иначе приятелят ми няма нищо общо със спорта. Но ме разбира и винаги ме е подкрепял. Преди да го срещна, смятах, че задължително ще се събера със спортист. Причината - останалите хора трудно ни приемат. Доста мои колежки са имали такива случаи. Тренират цял ден, а през това време гаджетата им си стоят вкъщи и не правят нищо. Прибират се смачкани, а приятелите им казват: "Хайде да излизаме, какво толкова си правила. Само си си кълчила краката!". И нищо не се получава. Затова се радвам, че намерих човек, който ме разбира.
ЖЕНСКИ МЕЧТИ
Като всяко момиче и аз съм мислила за момента, когато ще стана майка. Винаги съм си мечтала да имам момиченце. Но сигурно по закона на Мърфи ще имам момче. Представяла съм си как ще гледам дъщеря си. Как ще си играем заедно с куклите.
Аз пропуснах това заради спорта. Нямам нищо против дъщеря ми да тръгне по моя път. Може и да не стане състезателка, но гимнастиката учи момичетата на много неща. Грация, походка, стойка. Режимът може и да е жесток, но е полезен.
За Русия с любов
В моя спорт няма хронометър и финал, затова съдиите са много важно нещо, всичко зависи от тях. Всеки си има собствен критерий и трябва да му се харесаш. Все едно мъж влиза в магазин и в него има още 5 души. Той взима едни дънки, а останалите - различни модели панталони. Хората са различни и никой не може да убеди другите да купят това, което харесва той. Така e и при съдиите. С тази разлика, че те гледат да защитят и държавата си. Тогава се забъркват едни интриги и комбинации, че става страшно. Трябва да си силен и да имаш характер, за да продължиш. Доста се е говорило за противопоставянето ни с руската школа. Вярно е, че те искат да бъдат винаги номер 1. Но това не значи, че са ни врагове. С конкурентките ми винаги съм се разбирала добре. Иначе съм видяла много добро от руснаците. Особено от лекарите им и масажистите. Виждат, че нещо ме боли, и после сами ме търсят, за да ми окажат помощ. Да не говорим, че са ми пращали трика, защото моите не били ефектни. Въобще, видяла съм доста хубави неща от руснаци и украинци. И никога няма да кажа нещо лошо за тях.
Историята с допинга ме амбицира двойно
Помня като ден днешен деня, в който научих страшната новина, че съм уличена в употреба на допинг. Бях на процедури. Имах тежка травма, всеки ден преди тренировка ходех и на лекар, който да ми постави инжекции. После се обади Мария Гигова. Това се случваше много рядко, не че ме е пренебрегвала. Каза ми да дойда във федерацията, което още повече ме изненада. Нещо в гласа й не ми хареса. Знаех, че ще се случи нещо лошо. Когато ми казаха за допинга, сякаш ми говореха за нещо странично. Все едно не ставаше въпрос за мен. Не го осъзнах отначало. Треньорката ми Мария Дукова го изживя повече от мен. Казах си, ще бъда силна заради нея. Толкова пъти ми е давала кураж и вдъхновявала. Така че сега аз трябваше да бъда силната. И се амбицирах двойно, за да се върна по-добра. Благодарна съм, че това се случи. Всяко зло за добро. Оперирах се от травмата. Ако това не се бе случило, можеше да се стигне до ужасни последствия за мен.
Момичетата днес бягат от залата
Спортът у нас загива, не само гимнастиката. Просто децата забравиха да спортуват. А това е много лошо. Няма го масовия спорт, който ще роди големите шампиони. Когато се записах в залата, бяхме 50-60 момичета. Днес това е мираж. А от 5 деца едно да стане, ще бъде добре за България. Гледам сегашните тийнейджъри. Висят по кафенетата, издокарали се възрастни, или стоят по цял ден пред компютрите. Аз не мога така. Започнах да пиша на компютър дипломната си работа и ме заболя глава. Но проблемът не е само с децата. Виждам доста жени, които са се занемарили. Жените трябва да са красиви, а всяка една е такава. Но трябва да се поддържа. 1 час фитнес през 3 дни или друг спорт са най-доброто средство. Гледам разни разплути същества и по телевизиите. Ужасно е. Но всичко си зависи от средата. Явно в нашата се ценят други неща.
Страхотно интервю
Индекс 
Галерия 
Заглавие: Художествена гимнастика 
само успехии
няям намерение да спирам с волейбола
